Кешм! Подземната ракетна крепост и геоложко чудо на Иран

Под солните пещери като лабиринти и изумрудените мангрови гори на остров Кешм в Ормузкия проток е скрит един различен вид архитектура, пише Мохамед Мансур за "Ал Джазира".

Въпреки че някога туристите са се тълпяли в този "геоложки музей на открито", за да зърнат сюрреалистичните му скални образувания, днес погледът на света е насочен към това, което се крие под коралите: "подземните ракетни градове" на Иран.

С избухването на войната между САЩ и Израел срещу Иран, Кешм се превърна от рай за свободната търговия и туристите в крепост на фронтовата линия - и най-голямата стратегическа награда за американските морски пехотинци, разположени в момента в протока.

Огромният му размер - приблизително 1445 квадратни километра - му позволява физически да доминира входа на пролива от залива и служи като тапа в най-важния маршрут за енергийни доставки в света.

В наши дни 148 000 жители на острова - предимно сунитски мюсюлмани, които говорят уникалния диалект Бандари - живеят на пресечната точка на тази древна природна красота и съвременното военно напрежение. Животът им все още е диктуван от морето, което се чества всяка година по време на "Новруз Сайяди" (Рибарската Нова година), когато целият риболов се прекратява, за да почете изобилието на океана.

На 7 март обаче - седмица след началото на войната срещу Иран - американските въздушни удари бяха насочени към критична инсталация за обезсоляване на острова. Ударът, който Техеран нарече "фрапантно престъпление" срещу цивилни, прекъсна доставките на прясна вода за 30 околни села.

В бърз отговор Революционната гвардия започна удари срещу американските сили в базата "Джуфар" в Бахрейн с мотива, че атаката срещу Кешм е била извършена от съседна държава от Персийския залив.

Ето какво е известно за стратегическото значение и историята на острова:

"Ракетни градове" - крепостта в протока

Днес модерната индустриална фасада на острова, подкрепена от статута му на свободна търговско-индустриална зона от 1989 г., е засенчена от ролята му на "непотопяемия самолетоносач" на Иран.

Разположен само на 22 км южно от пристанищния град Бандар Абас, Кешм доминира в протока Кларънс (Куран) и действа като основна платформа за "асиметричната" военноморска мощ на Иран, твърдят анализатори.

Въпреки че точните данни относно броя на иранските бързоходни лодки и крайбрежни батареи, скрити в подземните лабиринти на острова, остават строго класифицирани, стратегическото им намерение е ясно.

Пенсионираният ливански бригаден генерал Хасан Джуни - военен и стратегически експерт, заяви, че Кешм е дом на "поразителен ирански капацитет" в рамките на подземен "ракетен град". Тези огромни мрежи са предназначени за една основна цел: ефективно да контролират или да затворят Ормузкия проток, обясни той.

Това те направиха успешно. Корабният трафик през протока беше ефективно спрян миналата седмица, когато Иран заплаши да атакува кораби, опитващи се да преминат.

Сега само шепа кораби, превозващи жизненоважни доставки на петрол и газ за останалата част от света, биват пропускани, страните се надпреварват да договорят сделки с Иран за собствените си танкери, а администрацията на американския президент Доналд Тръмп се опитва да сформира военноморски конвой от кораби, за да отвори насилствено водния път.

В момент, когато Кешм се превръща във фокус на енергийна война през XXI век, неговите тихи солни пещери и древни светилища служат като напомняне, че докато минали империи и военни коалиции като португалската и британската в крайна сметка са избледнели, геоложката крепост на пролива остава закотвена в бурните вълни на историята.

Остров с много имена

Известен на арабски като Джазира-ал-Тавила (Дългият остров), идентичността на Кешм е изкована от редица империи.

Според Иранската енциклопедия, гръцкият изследовател Неарх го нарича Оаракта и е видял там легендарната гробница на Еритрас, дал името си Еритрейско море. До IX век ислямските географи го наричат ​​Абаркаван - име, което по-късно е фолклорно етимологизирано като Джазира-йе Гаван, или "Крави остров".

Островът е бил смятан за толкова стратегически важен, че владетелите на Ормуз преместили целия си двор там през 1301 г., за да избегнат татарските нападения. В продължение на векове той е служил като "водна бъчва" на региона, осигурявайки жизненоважна питейна вода на сухото Ормузки кралство от източната страна на Персийския залив.

Богатството на острова е било толкова легендарно, че през 1552 г. османският командир Пири Рейс го напада, завземайки това, което съвременници описват като "най-богатия трофей, който може да се намери в целия свят".

Колониалната история на острова е също толкова бурна.

Португалците построяват масивна каменна крепост на Кешм през 1621 г. А година по-късно обединени персийски и английски сили прогонват португалците от тази крепост в битка, която отнема живота на известния британски арктически мореплавател Уилям Бафин.

До XIX век британците установяват военноморска база в Басиду (Басадоре), която остава център за британския индийски флот до 1863 г. Едва през 1935 г. британската въглищна станция е окончателно изоставена по искане на Реза Шах Пахлави - тогавашния шах на Иран.

Музей под обстрел

Отвъд военните наблюдателни кули и подземните силози на Революционната гвардия, Кешм остава едно от най-екологично разнообразните места в Близкия изток. Той е дом на мангровата гора Хара - жизненоважно място за размножаване на прелетни птици, както и на геопарка Кешм - първият по рода си в региона, признат от ЮНЕСКО през 2006 г.

Пейзажът на острова включва:

Долината на звездите: Сложна мрежа от каньони и скални стълбове, издълбани от хилядолетия ерозия. Местните легенди твърдят, че долината е образувана от падаща звезда, която е разбила земята.

Солната пещера Намакдан: Една от най-дългите солни пещери в света, простираща се на повече от 6 км. Кристалните ѝ образувания са на стотици милиони години и съдържат едни от най-чистите солни образувания в Персийския залив.

Каньонът Чахкух: Дълбок, тесен коридор от варовик и сол, където вертикалните стени създават естествена каменна катедрала.

Прочети цялата публикация