Времето не е реално, а илюзия, което означава, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно

Ежедневието ни се основава на идеята, че времето е реално, като всяка секунда се изплъзва неконтролируемо. Трафик в пиковите часове, почивки за обяд, време за вечеря - всичко е фиксирано около определен 24-часов график. Но какво ще стане, ако всичко това е просто илюзия и времето не съществува? Като физик бих искал да обясня как квантовата физика ни води до това стряскащо заключение и да разсъждавам как това би могло да промени законите на физиката. Като начало - независимо дали времето е реално или не - ние никога не го измерваме директно. Вместо това използваме друга физическа система, наречена часовник, чиито позиции всъщност показват различни моменти във времето. За ранните хора слънцето и луната са служили като естествени часовници, като позициите им в небето са показвали времето. Астрономите все още използват далечни звезди за същата цел („далечни", така че движението на Земята да не нарушава значително отчитането на времето). Оттогава обаче учените са разработили още по-сложни методи, като атомни часовници ; те измерват колко пъти един електрон променя позицията си в атома. Обикновено това се случва сто милиона милиарда пъти в секунда, осигурявайки надеждно отчитане от около 10 на степен -16 секунди. Всичко гореизложено илюстрира тезата, че винаги използваме промяната на състоянието на една система и наричаме това измерване на времето

Прочети цялата публикация