20 април 1941 г.: Втора българска армия окупира Беломорска Тракия с разрешението на Хитлер

На 20 април 1941 г. Втора българска армия започва заемането на Беломорска Тракия и части от Източна Егейска Македония.

По това време Царство България е официален съюзник на страните от Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония). България се присъединява към Пакта на 1 март 1941 г. във Виена, с което прекратява периода на неутралитет.

Въпреки че е съюзник, България запазва формален статут на невоюваща страна, като не изпраща свои войски в преките бойни действия срещу Югославия и Гърция, започнали на 6 април 1941 г..

На 19 и 20 април 1941 г. (Великден) българските войски навлизат в териториите на Вардарска Македония, Западна Тракия и Поморавието. Те заемат тези земи по силата на споразумения с Германия и Италия за поемане на административен и военен контрол след разгрома на Гърция и Югославия от Вермахта. Великобритания скъсва дипломатическите си отношения с България още в началото на март 1941 г., веднага след присъединяването на страната към Оста.

Към 20 април 1941 г. България все още поддържа дипломатически отношения с САЩ и СССР: .

„Символичната“ война срещу Великобритания и САЩ е обявена едва в края на годината (13 декември 1941 г.).

В този исторически момент България е в състояние на военно-политическа зависимост от Третия райх, но същевременно е в процес на реализиране на своя национален идеал за „обединение“, администрирайки новопридобитите територии.

Така на 20 април българските части заемат териториите между реките Струма и Марица, с изключение на малка демилитаризирана зона по границата с Турция, оставена под германски контрол.

Операцията се провежда от състава на Втора армия, включващ 10-а Родопска и 11-а пехотна дивизия, 2-ра гранична бригада и 2-ри армейски артилерийски полк.

Навлизането става след германската операция „Марита“ и капитулацията на гръцката армия в северните части на страната. Заемането е разрешено от Хитлер с цел да се освободят германски дивизии за предстоящия Източен фронт.

В България събитието се възприема като част от второто национално обединение, а териториите са обявени за „Беломорска област“ с център Гюмюрджина.

Освен континенталната част, под българска администрация преминават и островите Тасос и Самотраки.

Българското управление там продължава до октомври 1944 г., когато България губи Беломорска Тракия в резултат на променената международна обстановка и силния дипломатически натиск от страна на

Правителството в Лондон категорично отказва да подпише примирие с България, докато и последният български войник не напусне гръцките територии. За Великобритания изтеглянето е предварително условие за всякакви по-нататъшни преговори.

Първоначално СССР косвено подкрепя опитите на новото правителство на Отечествения фронт да запази българското присъствие в Беломорието. Въпреки това, след личен натиск от страна на Уинстън Чърчил, Сталин се съгласява с британските искания.

На 6 октомври 1944 г. Сталин нарежда на Георги Димитров българските части незабавно да напуснат Гърция и Югославия. На 10 октомври правителството на ОФ официално издава заповед за евакуация на Втори окупационен корпус от Беломорието.

На 28 октомври 1944 г. България подписва официално примирие със Съюзниците (СССР, САЩ и Великобритания), с което окончателно се отказва от всички територии, придобити след 1941 г..

Въпреки опитите на българската дипломация да договори автономия или специален статут за региона, до края на октомври 1944 г. българската администрация и армия се изтеглят зад старите граници от 1941 г.

Прочети цялата публикация