1 май 1945 г. Червеният флаг се вее над Райхстага

На 1 май 1945 г. Червеният флаг се вее над Райхстага. До това се стига, след като ден по-рано Михаил Минин, при щурма на Райхстага, успява да се изкачи пръв на покрива.

В началото Великата отечествена война се записва в опълчението. Воюва на Ленинградсия фронт и участва в разкъсването на блокадата на Леннинград. След раняване и успешно лечение е фронтови артилерийски разузнавач. Служи в 136-та артилерийска бригада от 79-ти стрелкови корпус на 3-та ударна армия. Военно звание сержант.

Включен е в състава на една от щурмовите групи, които имат задача да издигнат Знамето на победата над Райхстага. На 30 април 1945 г. заедно със старши сержант Гази Загитов и Александър Лисименко, сержант Алексей Бобров и капитан Владимир Маков успяват да проникнат в Райхстага и първи да издигнат Знамето на победата на купола от западната част на зданието в 21.30 ч.

Битката за Райхстага била кръвопролитна. Районът се охранявал от елитни есесовски части с обща численост от около 6000 души. Те били подкрепяни от танкове, щурмови оръдия и голям брой артилерийски оръдия. Групата пропълзяла колкото се може по-близо до „Кралския площад” и под прикритието на артилерията, с мощен удар се втурнала напред. Започнали ожесточени боеве. Навсякъде от прозорците стреляли немски снайперисти. От 51 души до сградата успели да се приближат едва 14 войника. Боят ставал все по-жесток, но 14-те успели да завладеят два кабинета на първия етаж в централната сграда. Там през прозорците развели знамето така, както било уговорено. Но било твърде ниско и съветските части не са ги забелязали. Последвали нови схватки. Бойците успели да овладеят два кабинета и на втория етаж. Отново развели знамето. Сега вече били забелязани. Артилерията засилила огъня. На помощ дошли батальоните на капитаните Неустроев и Давидов.

Батальонът на капитан Самсонов успял да се вмъкне от дясната страна на сградата. Боят ставал все по-кървав. Етаж по етаж бойците напредвали към покрива. И ето, изкачили те на покрива и какво да видят: там се сипят като градушка мини, снаряди и куршуми. В тази обстановка било невъзможно да се сложи знамето на купола. Затова го завързали на протегнатата ръка на Бронзовия конник. Немска зенитна батарея, която по една случайност оцеляла от огъня на Съветската артилерия, започнала да обстрелва знамето. Егоров и Кантария залегнали под Бронзовия конник.

Първият снаряд бил бронебоен. Той улучил конника, минал през него, без да се взриви. Но един от следващите снаряди успял да улучи ръката на конника и свали знамето. Двамата бойци, скрити до конника, изчакали да се стъмни, изкачили се на купола, завързали здраво червеното знаме и го оставили да се вее.

След войната продължава да служи в Червената армия. Завършва Военно-инженерната академия „Валериан Куйбишев” (Москва). Служи във ракетните войски със стратегическо предназначение. Пенсионира се с военно звание подполковник (1969). Завръща се в град Псков. Награждаван е с Орден „Червена звезда”, Орден „Отечествена война” II ст. и др. Почетен гражданин на град Псков.

Прочети цялата публикация