Тодор Живков

Протест в Русе срещу мръсния въздух в града

Жители на Русе излязоха на протест срещу мръсния въздух. Недоволството им започна с автошествие и стигна до блокада…

Mediapool.bg (11.11.2023)

Българският 10 ноември и новата роля на Доган и Пеевски

Коментар на Еми Барух:

Два дни преди датата 10 ноември се събуждаме с новината, че Ахмед Доган се…

Fakti.bg (10.11.2023)

34 години от началото на прехода и падането комунистическия режим у нас

България отбелязва 34 години от падането на тоталитарния комунистически режим от власт и поставянето на началото…

Struma.com (10.11.2023)

Навършват се 34 години от падането от власт на Тодор Живков

На 10 ноември 2023 г. се навършват 34 години от падането от власт на комунистическия диктатор Тодор Живков.…

Mediapool.bg (10.11.2023)

На този ден, 10 ноември 1989: Преврат в БКП сваля Тодор Живков от власт

Преди 34 години 10 ноември беше петък. На свое заседание Централният комитет на БКП в Бояна освобождава Тодор…

Regiona.bg (10.11.2023)

Ваня Григорова и амбицията да се появи "левият Бойко Борисов"

След като Ваня Григорова едва не спечели изборите в София в нея са вперени погледите на…

Capital.bg (10.11.2023)

Какъв беше животът преди 10 ноември 1989 г.?

Навършват се 34 години от началото на демократичните промени в България. На 10 ноември 1989 г. пленумът на…

Fakti.bg (10.11.2023)

Специален колекционерски брой на приложението „Златно време“ във вестник „Телеграф“

Събитията, довели до детронирането на бившия Първи – Тодор Живков, подлежат на оценка и преоценка

Vesti.bg (08.11.2023)

Специален колекционерски брой на приложението „Златно време“ във вестник „Телеграф“

Събитията, довели до детронирането на бившия Първи – Тодор Живков, подлежат на оценка и преоценка

Vesti.bg (08.11.2023)

Малко история за по-бавно развиващи се

Малко история за по-бавно развиващи се. През 1944 г. в България се извършва преврат и на власт идва…

Fakti.bg (03.11.2023)

Публична тайна ли е жизненият партньор на политиците?

С примери от България и Чехия: нима заобикалянето или мълчанието по темата е нов атлантико-европейски ($-€-ов) критерий? Етиката,…

Fakti.bg (02.11.2023)

Почти като виц: Петър Младенов звъни на Тодор Живков

Сюжет от проф. Иво Христов

Някъде в отвъдното. 9.00 ч.

Петър Младенов звъни на Тодор Живков. - Другарю…

Fakti.bg (31.10.2023)

Кметовете на София: Ради Радев, Иван Иванов... дори и Тодор Живков

Борис Ангелов описва делата на 64 градоначалника в книга

Dnes.bg (29.10.2023)

Кметовете на София: Ради Радев, Иван Иванов... дори и Тодор Живков

Борис Ангелов описва делата на 64 градоначалника в книга

Dnes.bg (29.10.2023)

Синът на Стойчо Георгиев от Благоевград- любимият сладкар на Т. Живков, разказва за живота на баща си

1975 г. 1 часът през нощта. Младите сладкари Венка и Стойчо Георгиеви, които работели в някогашния…

Struma.com (29.10.2023)

Историята на Петър Станков - мъжът, возил Юрий Гагарин на кораб и сервирал на Тодор Живков

Кой е мъжът, возил Юрий Гагарин на кораб, сервирал на Тодор Живков и държал табла с двайсет и…

Fakti.bg (27.10.2023)

Какво ще помогне лустрацията и кои трябва да бъдат лустрирани

Христо БЛИЗНАКОВ

Позицията ми по въпроса трябва ли да има лустрация към наследниците на тоталитарния режим.…

Fakti.bg (26.10.2023)

Най-възрастният сервитьор: Кой е мъжът, возил Юрий Гагарин на кораб и сервирал на Тодор Живков?

По неговите стъпки са тръгнали и възпитаниците на елитната гимназия по туризъм в Поморие

Nova.bg (26.10.2023)

Най-голямото и космополитно училище в България

В най-голямото училище у нас днес се обучават 2289 ученици.

18 Средно училище "Уилям Гладстон" се намира в…

Fakti.bg (25.10.2023)

Защо няма да гласувам за Васил Терзиев ...

Коментар на Методий ИВАНОВ

Независимо колко хора ще прочетат това, като гражданин и избирател аз чувствам потребност да…

Fakti.bg (22.10.2023)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.