Тодор Живков

Лепа Брена посещавала тайно баба Ванга

Легендата на сръбската музика Лепа Брена е сред най-популярните чуждестранни изпълнители у нас. В продължение на вече десетилетия…

Fakti.bg (06.02.2024)

18 дни след сватбата със Славков, в авиокатастрофата с Катя Попова загива първата му жена Светла

Поради големия интерес към разказа ни за 100-ия рожден ден и нелепия край на оперната прима Катя Попова…

Slava.bg (30.01.2024)

100 години от рождението на чаровната лиричка Катя Попова

Катя Попова /1924- 1966/ беше родена за оперната сцена – красива, изящна фигура, прекрасен лиричен сопранов глас, одухотворено,…

Fakti.bg (28.01.2024)

Любен Дилов - син: НС може да изкара пълен 4-годишен мандат

Само Тодор Живков е управлявал като Радев, каза депутатът

Dnes.bg (27.01.2024)

Убита ли е заради генерал Катя Попова от Сън ли си или те има

На 21 януари става век от рождението на Катя Попова. На нея е посветен паметният стих на Павел…

Slava.bg (22.01.2024)

Дъщерята на Тодор Славков е пораснала красавица

Катерина Славкова - най малката внучка на Людмила Живкова и дъщеря на Тодор Славков, която след година ще…

Fakti.bg (21.01.2024)

Гурко не е Толбухин

И двамата преминават Дунава, но първият, за да освободи България от робство, а вторият, за да изпълни споразумението…

Fakti.bg (20.01.2024)

Бони: Наричаха ме детето-чудо. Пяла съм на Тодор Живков (ВИДЕО)

Поп фолк звездата Бони се изповяда пред Мариян Станков Мон-Дьо и говори откровено за любовта, загубите, болката от…

Fakti.bg (15.01.2024)

Съдбата на лимузините на Тодор Живков и други комунистически величия

Голяма част от ретро лимузините, возили Тодор Живков, Людмила Живкова, Фидел Кастро, Леонид Брежнев и други комунистически величия,…

Fakti.bg (14.01.2024)

Първородният Прокопиев щедро надарил кмета: Регистър

Първородният син на боса на кръга Капитал Иво Прокопиев - 25-годишният Филип, е развързал кесия, както вероятно наричат…

Slava.bg (03.01.2024)

Мрежите зоват за бойкот на речта на Радев в новогодишната нощ

За илюстрация на събитието е използван колаж на Тодор Живков и Радев

Dnes.bg (25.12.2023)

Краят на един срам

Този паметник трябва да бъде демонтиран, реставриран и пратен в парка на тоталитаризма, където му е мястото. За…

Mediapool.bg (15.12.2023)

Евгени Минчев оплю Цветанка Ризова и Гала

Типичен Евгени Минчев, друг и не сме очаквали. Но тези, които коментира, едва ли ще му се възрадват.…

Slava.bg (07.12.2023)

Тодор Живков – механизмите на една 33-годишна власт

Днес в книжарницата на ул. „Гагарин” 27 в кв. „Изток” ще има представяне на книгата „Тодор Живков –…

E-vestnik.bg (18.11.2023)

В Рила е строен таен подземен град - скривалище на социалистическия елит

Таен подземен град в Рила е бил строен през далечната 1950 г. Мястото било изградено по време на…

Fakti.bg (17.11.2023)

Георги Атанасов за ФрогНюз: "Боби и Ко" надмогнаха Борисов, гонят Живков. Няма по-лошо за българския футбол от тях

“Българският футбол е доведен до най-ниската точка в своето съществуване от кликата, ръководеща БФС. Нищо по-лошо от това,…

Frognews.bg (13.11.2023)

И Преслава влезе в бюти бизнеса, пусна червила

Фолк звездата Преслава вече е горд собственик на онлайн магазин на течни червила. Преси рекламира пет матови цвята…

Slava.bg (13.11.2023)

Горан Благоев: Има скрит смисъл Руската църква да отвори врати отново точно на 10 ноември

Точно на 10 ноември - 34 години след свалянето на Тодор Живков от власт и след почти два…

Frognews.bg (12.11.2023)

Протест в Русе срещу мръсния въздух в града

Жители на Русе излязоха на протест срещу мръсния въздух. Недоволството им започна с автошествие и стигна до блокада…

Mediapool.bg (11.11.2023)

Българският 10 ноември и новата роля на Доган и Пеевски

Коментар на Еми Барух:

Два дни преди датата 10 ноември се събуждаме с новината, че Ахмед Доган се…

Fakti.bg (10.11.2023)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.