Тодор Живков

Васил Терзиев: Не съм виждал Петър Младенов, той е братовчед на дядо ми

Кандидатът за кмет на София Васил Терзиев заяви, че дългогодишният министър на външните работи по времето на Тодор…

Inews.bg (15.10.2023)

Ропотамо, Альоша, Моята китара и Орфей за Сън сънувах: Маргрет Николова на 95

Лили Иванова има огромно прегрешение към първата дама на българската естрада, което никой никога не може да изкупи…

Slava.bg (10.10.2023)

Елина Кешишева - от топ модел до топ фотограф

Елина Кешишева, топ модел от 90-те в България, се превърна в топ фотограф на днешното време в света.…

Fakti.bg (09.10.2023)

Изборите: Кои градове са предрешени и в кои ще има битка

Велико Търново, Варна, Русе, Пазарджик и Ловеч са областните градове, за които ПП-ДБ най-силно вярва, че ще спечели.…

Fakti.bg (04.10.2023)

Християн Мицкоски: Призовавам Европа да не допусне руските интереси на Балканите

„В исторически план винаги, когато България се опитва да асимилира македонския народ или да отрече македонската идентичност, зад…

Fakti.bg (03.10.2023)

По какво си приличат Живков и Рейгън

Големите държавници са големи актьори. Трябва да играеш на домашната и световната сцена под аплодисментите на свои и…

Fakti.bg (24.09.2023)

На 92 г. почина любимият сладкар на Тато

На 92-годишна възраст почина най-възрастният работещ сладкар в България, известният благоевградчанин бай Стойчо Георгиев, създател на популярната в…

Fakti.bg (22.09.2023)

Почина журналистът; Александър Късметски, съобщил за падането на Тодор Живков

Поклонението ще бъде на 23 септември - събота, от 13.00 часа в гробищния парк в квартал Симеоново

Dnes.dir.bg (21.09.2023)

Край Босфора шум се вдига, деца пеят и се учат на български

Бакърено менче с вода – да им върви по вода познанието, малка камбана до постамента с Екзарх Йосиф,…

Fakti.bg (18.09.2023)

Най-старият ловец в България е 92-годишният Тодор Живков (ВИДЕО)

Той има дълга бяла брада, пушка и е един от най-възрастните действащи ловци в страната. На 92 години…

Fakti.bg (16.09.2023)

Тодор Живков - най-старият ловец в Северозапада (ВИДЕО)

Той е с действащ билет, дори на 92 години

Nova.bg (16.09.2023)

Тодор Живков - най-старият ловец в Северозапада (ВИДЕО)

Той е с действащ билет, дори на 92 години

Nova.bg (16.09.2023)

45 години след убийството на Георги Марков: Защо още няма осъдени

Утре се навършват 45 години от кончината на Георги Марков. Няколко дни по-рано, на рождения ден на Тодор…

Frognews.bg (10.09.2023)

Трета нулева година за магистрала "Хемус", фирми искат да връщат аванси

Трета нулева година се очертава за доизграждането на магистрала "Хемус" между София и Варна. Държава и строители не…

Mediapool.bg (09.09.2023)

Лепа Брена за концерта си на стадион "Васил Левски": Това беше най-невероятният концерт, който някога съм имала

Специално за "България сутрин" иконата на балканската музика Лепа Брена разказа за грандиозния си концерт на стадион "Васил…

Fakti.bg (02.09.2023)

Почина дисидентът Николай Колев-Босия

На 71 години във вторник е починал известният български дисидент, поет, журналист и неведнъж протестирал с гладни стачки…

Mediapool.bg (29.08.2023)

Вчера сателит, днес пак

Политическият наблюдател Валентин Вацев писа в Епицентър.бг : Днешната българска политическа власт е 100 процента американска.

Някога, при…

Fakti.bg (29.08.2023)

От архива на БТА: 33 години от палежа на Партийния дом в София

В късните часове на 26 август 1990 г. в София е подпалена сградата на Партийния дом на Българската…

Mediapool.bg (26.08.2023)

"Негодни проби": Регионалният министър възлага нови проверки за "тънките" магистрали на ГЕРБ

Министърът на регионалното развитие Андрей Цеков оневини строените по времето на ГЕРБ магистрали, които според предшественика му арх.…

Mediapool.bg (21.08.2023)

По повод спора за националния ни празник: Задунайская губерния Болгария – една отколешна руска мечта

„Всякога Русия ни е лъгала!“, Георги Сава Раковски

„Всяко тържество на България е смърт за Русия!“ – Иван…

Fakti.bg (09.08.2023)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.