Тодор Живков

Явор Дачков: Преговорите са само добър пиар за Кирил Петков и Асен Василев

На живо. Тези преговори нямат абсолютно никакъв смисъл освен добрия пиар на Кирил Петков и Асен Василев.

Това…

Fakti.bg (25.11.2021)

Финансистът Любомир Дацов: Изгорена земя сме, без политически лидери

Ниската избирателна активност е абсолютно естествена, защото ако има някаква прилика между сегашната ситуация и тази преди 30…

Frognews.bg (22.11.2021)

Опитва ли се Турция да се меси във вътрешната политика на България

Опитва ли се Турция да се меси във вътрешната политика на България и да подрежда политическите сили по…

Cross.bg (19.11.2021)

Легендарната лична медицинска сестра на Тодор Живков мина през ада

Майор Ани Младенова – легендарната лична медицинска сестра на Тодор Живков, едва успяла да се измъкне от лапите…

Burgas24.bg (16.11.2021)

Калин Тодоров: Гражданското общество се остави мафията да му открадне държавата

"Вечерта на 9 ноември 1989 г. на вилата при баща ми дойдоха Андрей Луканов и Петър Младенов. Това…

Bnr.bg (10.11.2021)

Пърформанс

На 9 ноември 1989 падна Берлинската стена. В речта си по повод на 25-годишнината канцлерката Ангела Меркел каза,…

Fakti.bg (10.11.2021)

От 10 ноември на Живков, до 14 ноември на Борисов

Днес е 10 ноември, преди 32 години привечер се разчу новината, че е свален Тодор Живков на пленум…

E-vestnik.bg (10.11.2021)

10 ноември 1989: Последният Пленум на Тодор Живков

10 ноември 1989 г. отгръща нова страница в българската история. Тогава се случва тихият преврат срещу Тодор Живков,…

Frognews.bg (10.11.2021)

Как България проспа 9 ноември и пробива в Стената

Падането на Берлинската стена, едно от най-грандиозните политически събития в Европа след войната, стана календарна жертва на дворцовия…

Dw.com (09.11.2021)

На машините може да се гласува два пъти, твърдят от ГЕРБ

На машините може да се гласува два пъти от злонамерени избиратели. Позволяват го методическите указания на ЦИК, твърдят…

Offnews.bg (08.11.2021)

Борис Николов – лечителят от Петрич, който сподели с Тодор Живков тайната си рецепта, с която моторчето в гърдите да работи като швейцарския часовник

Лечителите и по-специално билкарите сред тях ревностно крият своите рецепти. Но не така е било, ако първият в…

Regiona.bg (08.11.2021)

Продават санаториума на Тато за 1, 6 млн. лева

Любимият санаториум на Тодор Живков в полите на Врачанския Балкан е сложен на тезгяха и се…

Struma.com (05.11.2021)

Да си спомним за първия протест на 3 ноември 1989 г.

3 ноември 1989 г. Седмица преди да падне Тодор Живков, в София се провежда първото протестно политическо шествие,…

Frognews.bg (03.11.2021)

Москов: От президента се чакат решения, не е журналист, за да задава въпроси

От президента се чакат решения, не е журналист, за да задава въпроси, посочи лидерът на КОД д-р Петър Москов…

Offnews.bg (24.10.2021)

Основи на политическото омерзение

Вицът, за който се сещам в момента, е от времето на Тодор Живков, но би могъл да е…

Sulla.bg (23.10.2021)

Излиза нова книга за Тодор Живков

В ситуацията на предстоящите трети парламентарни избори за 2021-ва и политическите трусове в управлението, все по-ясно става, че…

Slava.bg (19.10.2021)

Cекретарката на Живков погребана с милиони

Втората най-близка до сърцето на Тодор Живков жена след съпругата му Мара Малеева бе неговата несменяема…

Struma.com (19.10.2021)

„Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“ – какво не знаем за управлението на Първия?

E-vestnik.bg (18.10.2021)

Юлиана Методиева: Поредният скандал с българската номинация за Оскар 2021 ще ни извади очите

Слушах Тео Ушев по Нова за скандала с българската номинация за наградата Оскар. Боя се, че е прав!…

M.fakti.bg (17.10.2021)

Една действителна история в картини

През 1968 година много популярна у нас е песента на Маргарита Радинска „Кукла на конци“, а на „Златният…

Bnr.bg (15.10.2021)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.