И според "Алфа рисърч" партията на Трифонов е трета политическа сила

Ако парламентарните избори бяха сега, партията на шоумена Слави Трифонов, на която бе отказана регистрация, би била трета политическа сила с 8.6 %. В електорален план ГЕРБ (21.7%) запазва предимство от около три и половина пункта пред БСП (18.2%). Съответно и лидерът на управляващата партия Бойко Борисов (29.6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от председателката на БСП Корнелия Нинова (20.8%). Това показват резултатите от национално представително изследване на "Алфа рисърч", проведено сред извадка от 1017 пълнолетни граждани в периода 5 - 12 декември 2019 г. Партията на Слави Трифонов конкурира ДПС (7.8%) за третото място. "На този етап е трудно да се каже дали заявените симпатии ще се превърнат в реална подкрепа, още повече, че профилът на техните привърженици остава все още твърде неясен. За момента по-ясно се открояват т.нар. "мобилни избиратели", чийто вот бързо се мобилизира, но и бързо се демобилизира: най-младите до 30-годишна възраст, обезсърчени и разочаровани хора от по-малките населени места", посочват от "Алфа рисърч". В парламента биха влезли още коалицията на ВМРО и НФСБ с 5.3%, както и Демократична България с 5.1% "През 2019-та продължи ерозията в подкрепата за националистическите партии. Тандемът ВМРО-НФСБ има доверието на 5.3%, а Атака – на 1.4%. Лидерите им също плавно губят обществено влияние: одобрението за Красимир Каракачанов спада от 22.5% до 18.9%, през последната година, доверието във Валери Симеонов остава на равнище 9.1%, а във Волен Сидеров - 6.4%", подчертава социологическата агенция. За "Демократична България" продължава да бъде предизвикателство слабото присъствие извън столицата. "Първата изборна година на "Демократична България" донесе на обединението мандат в Европейския парламент и добро представяне в пропорционалния вот за общински съветници и районни кметове в София", посочват от "Алфа рисърч". Рейтингът на Радев пада под 50 на сто Най-силната политическа фигура извън управляващите продължава да бъде президентът Румен Радев. За втори път обаче, след изразеното от него несъгласие с покупката на самолетите F-16 в края на миналата година, личният му рейтинг пада под 50 на сто (48% одобрение срещу 15% неодобрение). Две основни причини биха могли да се крият зад този спад – първо, липсата на категорична и лидираща позиция във външната политика, където президентът по принцип има силна роля и второ, изострянето на конфронтацията с изпълнителната власт, което не се толерира от общественото мнение, очакващо от държавния глава аргументиран дебат по стратегически въпроси, а не съображения по текущата конюнктура. Правителството, след месеци на негативен тренд в оценките, възвръща в края на годината част от загубените позиции. Положителните мнения нарастват от 13% в началото до 19 на сто в края на годината, а отрицателните спадат с десет пункта – от 51% до 41%. Премиерът Бойко Борисов също неутрализира част от недоверието към себе си и личният му рейтинг в края на 2019-та е 30% одобрение срещу 39% неодобрение. Данаил Кирилов – най-нехаресваният сред министрите Сред членовете на кабинета за пореден път най-одобрявани са вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 25.8), Красен Кралев (индекс 10.1), Екатерина Захариева (индекс 7.9), Красимир Вълчев (индекс 6.3). За първи път от години позитивен тренд е налице и в оценките за вътрешен министър - Младен Маринов достига индекс от 4.8, а полицията, с 29% одобрение, е една от малкото институции с позитивен тренд през 2019-та. Към нея обаче определено продължава да има по-високи очаквания от показаните досега резултати. На обратния полюс е оценката за Данаил Кирилов (индекс -26.1), Кирил Ананиев (индекс -17.9), Марияна Николова (индекс -14.1), както и за бившия вече социален министър Бисер Петков. Социална политика, здравеопазване, правосъдие са традиционно критикувани направления в дейността на правителството. Повтарящите се и задълбочаващи се проблеми, пораждащи както недоволство сред работещите в тях, така и неудовлетвореност сред гражданите, показват, че само увеличаване на парите в тези направления не е в състояние да ги реши. По-съществена динамика в края на годината е налице в оценките за работата на Красимир Каракачанов (спад в индекса за дейността му от +1.3 до -3.1 пункта), Владислав Горанов (спад в индекса от -5.6 до -6.8) и Нено Димов (спад в индекса от -7.6 до -12.1). И тримата бележат негативен тренд в следствие от конкретни казуси като предложението за първите дни болнични и водния режим в някои части на страната. Парламентът продължава да е най-силно критикуваната от обществото институция с одобрение от 10% и неодобрение от 51%. Председателят на НС Цвета Караянчева се ползва с по-висок личен рейтинг (21%). Дебатите, съпровождащи избора на нов главен прокурор и отделни съдебни решения, привлякоха активно обществено внимание и насочиха светлината към дълбокия разлом между отделните институции в правосъдната система, като общественото мнение започна да възвръща част от доверието си към съда. За първи път от седем години оценката за работата на съда регистрира положителна промяна и ръст в одобрението през последните дванадесет месеца от обичайните 11% до 19%. В края на мандата оценките за работата на главния прокурор Сотир Цацаров се запазват в установените през последните месеци граници: 12% положителни срещу 45% отрицателни оценки. Една трета от българите определят 2019 година като по-добра от предходната Личната равносметка на българите за 2019-та продължава в общи линии позитивната тенденция, характерна за последните пет години. Двойно по-голям процент (33%) определят изминалата година като по-добра за тях, отколкото тези, за които тя е била по-лоша (14%). Остава обаче най-значим делът (53%) на хората, които не виждат промяна в собствения си живот и възможности – нито за добро, нито за лошо. На този фон прави впечатление един интересен акцент в обществените нагласи. Въпреки разтварящата се ножица между позитивни и негативни оценки, е налице известен спад както в едните, така и в другите. На положителните – от 35 на 33 на сто, на отрицателните – от 19 на 14 на сто. Дали това е моментно колебание, или начало на по-сериозна промяна, ще стане ясно през следващата година. Към момента обаче анализът сочи, че оптимизмът намалява основно сред по-високо статусните групи, а песимизмът – сред по-ниско статусните. Накратко, по-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи. По-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които предстои преминаването в друг житейски етап, пенсионния, с всички произтичащи от това промени в индивидуалния стандарт, особено предвид нерадостната перспектива на ощетеното от втория стълб първо поколение пенсионери. Оценките за икономическото състояние на страната се вписват в същата логика – бавно подобрение (до 18%), но негативните (28%), както и неутралните (54%) продължават значително да доминират над тях. Що се отнася до очакванията, след 2015-та ежегодният мониторинг на "Алфа Рисърч" показва двоен ръст на икономическия оптимизъм (достигайки и задържайки се на 40%), който обаче четвърта поредна година не успява да се реализира. Равносметката остава далеч под надеждите. Това затвърждаващо се крушение между очаквания и реалност, особено сред хората между 45 и 60 г., започва да произвежда негативни психологически ефекти, които се отразяват и в общата равносметка за годината. Личните прогнози за 2020 г. продължават да бъдат подчертано оптимистични – 55% очакват лично за тях тя да бъде по-добра, срещу едва 9%, които я виждат в по-лоша светлина. Едва за 12% от българите по-доброто управление на страната е личен приоритет "След десетилетия на политическо ангажиране и разочарования, българинът не само се дистанцира все повече от партиите, но и затвърждава скептицизма си към големите обществени проекти, като се затваря все повече в личния живот – тенденция, която беше потвърдена и от европейското изследване на ценностите", подчертават социолозите. В края на 2019-та основанията за позитивната равносметка и надеждите идват основно от семейния и професионалния живот. 93%, или с 12% повече от 2018 г. казват, че чувстват подкрепата на семейството и близките си. 68%, спрямо 61% през миналия декември, се стремят да отделят повече време за себе си и семейството си, и по-малко да се ангажират в професионалния и обществения живот. Сред работещите, осем от всеки десет е доволен от мястото, където работи. Логично, на другия край на скалата са инвестициите в образователно-професионалния и обществения живот. Едва 26%, спрямо 27% през 2018, са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. 16%, с 4% повече от 2018, но все така в дъното на приоритетите, е участието в гражданска инициатива, кауза или протест. Без да се подценява значението на личните доходи, все повече хора се фокусират върху средата на живот в тяхното населено място. Още в края на 2017-та "Алфа Рисърч" беше регистрирала факта, че за най-големите градове, за младото и средното поколение с високо образование и жизнен стандарт, вниманието върху средата започва да измества акцента върху доходите. В личен план тези социални групи могат да постигнат по-високи доходи, но в социален, лошата среда "изземва" значителна част от доходите им и влошава качеството на живот. Новото през 2019 г. е, че тази тенденция, тръгнала от София и няколко големи града, набира скорост и се разпростира във все повече места в страната. Ако през 2017 г. фокусът върху доходите, спрямо този върху средата, беше в съотношение 55%:29%, сега вече е 46% към 35%, като вече заема водещо място във всички активни групи. Демотивиращите резултати от гражданския натиск за промяна в принципите и качеството на управление намират отражение и тук, като едва 12% твърдят, че на сегашния етап от живота им по-доброто управление на страната и постигането на повече справедливост са лични приоритети за тях. Онова, което може да се очаква през 2020 г., е засилен граждански натиск именно по отношение на проблеми и казуси в локалната среда, където живеят хората, тъй като тя е най-силно изразената точка на пресичане между личния и общностния им живот, според социологическата агенция. Основните събития, с които българите ща запомнят отминаващата 2019 г., потвърждават вниманието на мнозинството от хората върху вътрешните проблеми и действия с пряко отражение върху личния им живот. Като събития с най-значимо въздействие те посочват местните избори (38%) и хакерската атака срещу НАП (23%). Брекзит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на между 12 и 16 на сто от пълнолетните граждани. Действията на управляващите в различни сфери с по-пряк или дългосрочен ефект върху обществото, като изграждането на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на проекта АЕЦ "Белене", решението за закупуване на самолетите F-16, се оценяват в момента като значими от 12 до 17% от анкетираните.

Прочети цялата публикация