Fakti.bg | 02.09.2020 16:00:20 | 196

Александър Трифонов: Как се управлява България


Коментар на д-р инж. Александър Трифонов

„Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.“ Чл.20 от Конституцията на Р България

На своето заседание на 26 август т.г. Правителството реши в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. да не бъдат включвани нови инвестиционни проекти, финансирани с държавни заеми и/или с издаване на държавни гаранции. Основанието за това решение е, че няма постъпили от ресорните министерства нови проектни предложения.

Те трябва да са по реда на Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане, приета с ПМС № 337 от 2015 г..

Някои по-важни постановки в тази Наредба:

Чл. 2. Министрите ежегодно представят в Министерството на финансите предложенията си за инвестиционните проекти по чл. 1 в срока, определен от Министерския съвет в бюджетната процедура за съответната година по чл. 67, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

Чл. 3. Министерският съвет разглежда исканията за финансиране на проекти с държавни заеми, които отговарят на следните условия:

1. проектът да съдейства за развитието на публичния сектор и икономиката на страната;

2. искането да е придружено от пълно описание на проекта - наименование; цели; технико-икономическа обосновка, включваща и финансов и икономически анализи и изведени показатели за финансова и за икономическа ефективност; очаквани срокове за реализация; социално-икономически анализ на очакваните резултати от осъществяването му; анализ на въздействието върху околната среда;

3. да е приложен анализ за приложимостта на режима по държавните помощи, който включва най-малко оценка по чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за публичните финанси;

4. да е приложено описание на финансовите параметри на проекта - всички източници на финансиране и размер на съответния финансов ресурс, размер на искания заем, срокове и начини за усвояване на заема, предварителни лихвени условия и погасителна схема, оценка за размера на разходите за консултантски и административно-управленски услуги, други съпътстващи разходи по проекта, източници за погасяване на заема;

5. да е представен анализ и оценка за влиянието на външното/вътрешното финансиране и разходите по обслужването на заема върху бюджета на съответното министерство, като бъдат отчетени всички инвестиционни проекти, които се изпълняват или предстои да бъдат изпълнявани в системата на министерството вносител;

6. да е представен анализ и оценка на рисковете и мерките за тяхното ограничаване при реализацията на проекта;

Чл. 4 Министрите внасят предложенията си за инвестиционни проекти в Министерството на финансите с придружително писмо, съдържащо информация за:

1. значимостта на проекта за икономиката на страната;

2. причините, поради които по проекта не е възможно ползването на финансиране / съфинансиране от фондовете и програмите на Европейския съюз, други инвестиционните механизми или партньорство с частния сектор;

3. анализ и оценка на действащите заемни споразумения, администрирани по бюджета на съответното министерство и възможностите за поемане и обслужване на нов дълг;

4. анализ и оценка на влиянието на новото заемно финансиране върху общото ниво на разходите за съответния сектор;

5. степен на готовност за реализацията на проекта;

Основания за мрачните прогнози за бъдещото на България:

1. Тази политика се повтаря вече втора година, тъй като на заседанието си на 12.06.2019 г. Правителството приема същото решение.

2. Това решение нарушава чл. 20 от Конституцията, но нито тогава, нито днес, нито една партия и/или медия не обръща внимание върху последиците от него върху икономическото развитие на България.

3. Същевременно в Методическите указания на МРРБ от м. Март т.г. за разработване и прилагане на планове за интегрирано развитие на община (ПИРО) за периода 2021-2027 г. е заложено:

„Мерките ( за изпълнение на ПИРО) следва да бъдат приложими, постижими и реалистични, с конкретни измерими резултати и с реални източници на финансиране. Това означава, че включените в програмата за реализация мерки не трябва да бъдат „пожелателни“ или „потенциални“ (в случай че бъде осигурено финансиране в неопределен бъдещ момент), а да представляват реално планирани дейности и поети ангажименти от страна на общината или партньорите.“

Следва, че МРРБ е заложило принципа „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“ и то когато близо 2/3 от общините разчитат на субсидии и трансфери от държавата. А обещаните субсидии са редуцирани с 41,83 % през третото тримчесечие на 2019 г. „През 2018 г. разходите на местно ниво в България възлизат на 7,2 млрд. лв. Близо 5 млрд. лв. от тях не са общински средства – това са близо 4 млрд. лв. трансфери от правителството и около 1 млрд. лв. европейски средства. Останалите 2,3 млрд. лв. са собствените приходи на общините, от които едва около 1 млрд. лв. са данъчните приходи. На практика, от 7 лева похарчени на местно ниво едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината.

Всичко останало са трансфери от държавата, европейски субсидии и неданъчни приходи. Тази разбивка ясно показва огромния структурен проблем пред общинските бюджети в България – общините нямат адекватен собствен ресурс и са изцяло зависими от трансфери (от централното правителство) и помощи (от европейския данъкоплатец). Проблемът е законодателно заложен – липсата на свободен публичен ресурс не е провал на общинските власти“, отбелязват икономистите от Института по пазарна икономика в писмо от 13 ноември 2019 до премиера Б. Борисов.

Няма и една дума, указание, предложение за помощ за спиране обезлюдяването на България ( вече 617 населени места са без или с 1 жител). А единственият изход е производствени звена със съвременни технологии и достойни доходи за достоен живот.

4. Аптеките остават без филиали в селата, решиха депутатите на 25 юли 2020, след като не приеха предложените поправки в закона, които да позволят това в противовес на европейската практика. 17 са общините в страната без нито една аптека. 106 пък са общините, на чиято територия аптеките са не повeче от 3. Това е само един щрих от отчайващото здравеопазване в България.Това ли е решението с растящия процент на хората в пенсионна възраст?

5. Фалитите на микро и малки фирми (с персонал до 50 души), които са почти 98% от бизнеса у нас, ще достигнат 21% до края на годината, прогнозират от Асоциацията за защита на потребителите. Голяма част от тях едва достигат 50% от оборотите преди пандемията. Този тип предприятия са най-уязвими от финансови, икономически, глобални кризи. В Европа техният дял е равен на тези с персонал над 250 заети, около 40%. Следва, че с такава структура на бизнеса не може да се очаква устойчиво икономическо развитие. Нито едно Правителство досега не се погрижи да я подобри, което означава, че бизнесът в България е оставен на самотек.

6. Няма никаква визия за повишаване качеството на образованието при следните констатации:

- от министъра на образованието Красимир Вълчев ( от 09.09.2019 г„) от по отношение на недостига от около 5000 учители: Три хиляди и 500 имаме, които са в пенсионна възраст и продължават да работят. Между 4000- 4500 се пенсионират ежегодно в нормално възрастово разпределение. Трябва да има ежегодно 2500 т. е. близо два пъти повече учители, които да постъпват в системата. От друга страна възрастовата структура е такава, че младите хора, които постъпват на пазара на труда са едва две трети от тези , които навлизат в пенсионна възраст т. е. ние имаме общ недостиг във всички сфери, във всички системи и това ще се увеличава и задълбочава през следващите 10 години.” Тази тенденция официално е регистрирана още през 2016 г.

- в XXI век в България се увеличава броя на смесените паралелки, поради недостиг на ученици.Например за учебната 2020-2021 г. в община Ценово ще има 158 ученици в 18 паралелки, от които 8 ще бъдат самостоятелни, а в другите 10 учениците ще се обучават в смесени класове. Логично е да спада качеството на образованието и не случайно България е разпределена в „Държави/региони със среден резултат статистически значимо по-нисък от средното за ОИСР“, видно от Програмата за международно оценяване на учениците - PISA 2018. Как е възможно при такова състояние на образованието да се развива и прилага изкуствен интелект, изграждането на „умни“ села и градове, икономика базирана на знанието?

7. Обидна е констатацията на Световната банка в доклада „Да правиш бизнес 2019“ (Doing Business 2019), че България продължала да влошава условията си за развиване на бизнес и за трета поредна година пада в класацията. Същевременно в периода 2017-2018 общо 128 икономики съществено са подобрили регулацията си, като са улеснили правенето на бизнес във всички измервани от доклада области. Най-значителен напредък отбелязват Афганистан, Джибути, Китай, Азербайджан, Индия, Того, Кения, Кот д’Ивоар, Турция и Руанда.

8. Отчайваща е класирането на България в същия доклад на 88 място от140 страни по отношение на „Ориентация на правителството за бъдещето“. Разработените стратегии запазват изоставането на България от средните показатели за Европа.

Изводи:

1. Налага се изводът, че Правителството иска да направи от България само територия, тъй като:

- вече 10 години то няма желание и визия да инвестира в устойчивото развитие на производствената база на икономиката. Разчита се на чужди инвестиции и на инициативата на местното население, което обаче не разполага с необходимия ресурс. Същевременно Преките чужди инвестиции се запазват на едни от най-ниските нива за последните 20 години и са в размер едва на 263 млн. лв. през второто тримесечие на 2020 г. България се превръща в суровинен придатък на международни корпорации и държава без собствен промишлен облик, без национално производство, с което българите да се гордеят ;

- във всички стратегии ( 150 на брой и нито една не реализирана пълноценно) се запазва отрицателния приръст, т.е запазва се тенденцията за задълбочаване на демографската криза. Дори НСИ предвижда населението на България към 2080 година да бъде под 5 млн. жители. Това обаче не смущава управляващите;

- разчита се на финансови помощи от Европейския съюз, които навярно по-лесно могат да се преразпределят за лични или корпоративни, но не и за национални интереси. Навярно и милиардните дългове, които взе Правителството са вече изхарчени, без знанието на обществото;

2. Трудно допустимо е, че над 400 000 заети в държавния сектор ( над 21% от заетите лица срещу 16% в САЩ) не могат да родят и разработят проекти за инвестиции, свързани с икономическото развитие на България. По-логично тяхната пасивност да е в резултат на указания от Правителството. Следва, че не само не трябва да им се увеличават заплатите, трябва да се освободят от заеманите длъжности или да дадат обяснение за тяхната пасивност и незаинтерсованост за бъдещето на България.

3. Балансираното и устойчиво развитие на регионите остава не само едно добро пожелание, химера, а дори чрез указания и политики се влошава. Правителството остава глухо и нямо за десетките предложения на общини, учени, експерти от гражданския сектор и неправителствени организации.

4. Правителството не спазва конституцията, върши престъпления по отношение бъдещето на България, от което следва, че то трябва да подаде оставка.

Прочети цялата публикация