Защо индустриалните зони не могат да заработят ефективно за развитието на икономиката

Законът за индустриалните паркове е стъпка към икономическа трансформация или закъснял опит за индустриална политика, който създава повече проблеми, отколкото решава? Двете тези се оформиха по време на дебата в икономическата и енергийната комисия на парламента.

Защо доставчици на ток и газ застанаха срещу управляващите, а опозицията не видя подкрепа за икономическото развитие на регионите в текстовете от законопроекта и как така индустриалните зони винаги са приоритет и все не успяват да заработят ефективно за развитието на икономиката?

България изгражда индустриални зони от години и въпреки това до момента е постигнала едва два успешни примера – държавната икономическа зона „София – Божурище“ и Тракия Икономическа Зона, частен собственик и частен оператор. Това призна дори властта в лицето на икономическия министър, а опозицията контрира, че в тези зони трябва да има производство, а не складове на чужди фирми.

Че закон, който да регламентира изграждането на индустриални паркове и отношенията в тях е необходим, беше единственото, което обедини депутатите - управляващи и опозиция, и бизнеса. Защото изглежда, че поне сме се научили как се обслужват големите инвестиционни интереси, но дали сме си научили уроците?

Според вносителя на законопроекта вицепремиера Томислав Дончев българската икономика е изправена пред структурните предели на сегашния си модел и ще трябва да се трансформира, за да продължава да расте. А шокът от пандемията може да се окаже необходимият катализатор, като фокусът е върху двете направления - стимулиране на иновациите и изследванията, и развитие на индустриалните зони, обясни съветникът на вицепремиера Мартин Дановски:

„Подобен тип инфраструктури съчетават силни хоризонтални политики – дигитална, екологична, междусекторен подход, енергийна ефективност, интелигентна специализация. Ще да де скорост за стартиране на производство. В света скоростта, с която инвеститорите очакват да стартират производството си, се е увеличила с пъти. Индустриалните паркове стават естествен притегателен център за производство, научно-изследователска и инвестиционна дейност, образователна“.

Така разписан, създава ли законът ясна основа на модел за съвременни, модерни, пазарни отношения? Според левицата и голяма част от бизнеса - не. Румен Гечев от БСП репликира, че индустриална политика в закона няма.

„Правим зона, държавата инвестира милиони и вътре се произвежда кой, каквото иска – пирони, печки, джапанки. Какъв е смисълът? Тези, които са в зоната, ще имат преференции спрямо тези, които произвеждат печки за дърва до зоната. Има смисъл да се правят индустриални зони, където има производства, които да съответстват на националните интереси на страната“.

С намерението си управляващите да изграждат затворени енергийни мрежи в индустриалните паркове, където вече има действащи доставчици, властта изправи срещу себе си и бизнеса.

Енергийните и газови оператори категорично се обявиха срещу необходимостта от подобни затворени системи.

„С проекта се отнемат част от лицензионните територии, без да е ограничено във времето и пространството. Новият лицензиант няма да подлежи на контрол по отношение на цените, по които ще осъществява мрежовите си услуги. Това е дискриминация по отношение на съществуващите оператори и по отношение на потребителите. Притеснява ни възможността съществуващи образувания да придобиват статут на индустриален парк и то по облекчен режим – няма да им се изискват ПУП-ове, само ще представят план и правилник за вътрешния ред“, каза Зорница Генова от ЧЕЗ и бе подкрепена от останалите си колеги.

Така се оказа, че хаосът в текстовете от закона, свързани с енергийните промени, са по-големи дори от тези, свързани с икономическите регламенти.

Председателят на Комисията по енергетика Валентин Николов обеща сформирането на работна група за прецизиране на предложенията.

От председателя на Икономическата комисия Петър Кънев стана ясно, че ще бъде дадено достатъчно време за редактирането на законопроекта.

В същото време, на въпрос на „Хоризонт“ защо отново не сработва спасителният план за Северозапада и изграждането на индустриални зони там, министърът на икономиката Лъчезар Борисов отговори:

„По действащия закон за насърчаване на инвестициите финансираме изграждането на инфраструктура. Така реално изграждаме индустриални зони. Такъв успешен пример е Враца, където имаме няколко инвеститора. Новият закон ще ни даде допълнителна сила и аргументация за публично-частни партньорства и за използване на евросредства за развитието на такъв тип зони“.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация