От Ганкиното кафене до днес - изборната философия на добруджанеца

Характерна черта на българина е в кафенето или в кръчмата да нищи политиката, като за разкош от време на време прехвърля топката и към спорта, в частност към българския футбол.

По нашите географски ширини кафенетата винаги са били средище на обществения, културния и политическия  живот. Местата, където се изговарят най-важните истини за живота на хората и за бъдещето на страната.

И като казваме културен живот, всеки град и всяко село си има места, където се събират по-различните – едни им казват бохеми, други - хора на изкуството.

В Силистра го познават като актьор и поет, но последните десет години от живота си Валентин Йорданов прекарва като трудовак, най-общо казано, в Англия. Време достатъчно за изводи – и в политически аспект, и в чисто човешки.

„Там нещата са много по-семпли и в същото време много по-организирани. Гласува се електронно, с пощата. Хората не са ангажирани да ходят в определен ден до някакви урни“, разказва Йорданов пред БНР.

„Те нямат отношение като че ли към политиката, колкото българинът има отношение. Който и да спечели, едно и също ще бъде. Трябва да се работи – това е техният отговор. Той не може да разбере, че политиците могат да ти обърнат живота и наопаки.“

Там, където се съберат повече от двама, сбирката се превръща в малък парламент. Това също го няма на Острова - седенето по кафенета и кръчми и реденето на пасианси от теми, по които българинът е баш майстор.

Валентин Йорданов е запомнил мисълта, че може да се разбере колко е добре една държава по броя на заведенията и на аптеките.

Любен Дашев е поет и писател, автор е на епиграми, афоризми, басни, пародии, вицове. Всеки трябва да отиде и да гласува, това е граждански дълг, смята той.

„Ние играем два пъти вече баснята на Михайловски „Орел, рак и щука“. Това е една енергия, която излита във въздуха и не се получава нищо“, обобщава той.

Авторът на късометражни ленти Адриан Ал Жазар не гледа телевизия. Казва, че не му влияе добре. 35-годишният силистренец нашумя с участието на негови заглавия в световни фестивали, като едно от тях му донесе голямата награда в Лас Вегас.

Никога не е гласувал. Изборите и политиката не са неговите теми и смята, че си има хора за всичко и всеки трябва да си гледа работата.

„Много е далеч от мен. Дори да ме вълнува, какво мога да направя? Който е на власт, той си е на власт, той си управлява – разбира или не разбира. Общественото мнение е колкото да се вдига шум.“

Житейският опит е този, който променя мисленето на актрисата Тезджан Ферад – Джани за гласуването.

„Вече започвам да разбирам, че не е все тая. В приготвянето на една обща чорба, в която искаме, не искаме, всички сме едно цяло, всяка една съставка има значение.“

„И ми се иска идентифицирането ни да бъде по-скоро с Левски, а не с бай Ганьо.“

Прочети цялата публикация