19 януари 1938 г. Умира Бранислав Нушич

На 19 януари 1938 г. умира Бранислав Нушич. Той е роден на 20 октомври 1864 година в Белград. Семейството му произхожда от Македония. Те са от арумънски (влашки) произход. Рожденото му име е Алкивиад ал Нуша, в последствие го променя на Бранислав Нушич. Участник е в Сръбско-българската война. В периода 1889-1899 година работи като сръбски дипломат в Македония и Косово. Носител е на званието „Академик" на Сръбската академия на науките.

Бранислав Нушич е един от най-ярките сръбски писатели. Макар да е писал в много жанрове, това, с което най-много се отличава, са комедиите. Работил е в Белградския театър и дори оглавява народните театри в Нови Сад и Сараево, припомня сайтът Списанието.

Немалка част от творбите му са посветени на войната и страданието, което тя причинява. В тези си произведения той неведнъж отправя поглед към българския народ. Типични примери са творбите „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война" и „Два раба". Сред произведенията, които засягат отраженията на войната върху човешката съдба, са „Първият залп", „Погребение" и други. В писанията на Нушич намират място както преживяванията на цивилните, така и чувствата и мислите на онези, които се бият.

Комедиографията е може би най-ценното наследство от творчеството на Нушич. Едно от най-популярните му сатирични произведения е „Народен представител", в което се разказва как натрупал състояние чрез далавери търговец се опитва да стане депутат. В подобен дух е и произведението „Госпожа Министершата". Онагледена е промяната, която настъпва в живота на човек от простолюдието, ако по стечение на обстоятелствата се окаже близко до лостовете на властта.

Може би върхът в комедийното творчество на Нушич е собствената му „Автобиография". Това произведение остава като едно от класическите, дори и днес може да бъде ползвано като образец. Много комично са описани някои недомислия в сръбската образователна система

Като критик на обществените порядки в родината си, Нушич не пропуска да спре погледа си върху особения и жесток, в някои случаи, бит на югославските мюсюлмани. В едно от произведенията си разказва за участта на героинята си мюсюлманка, която се принуждава да се раздели с детето си.

МЪРТВИТЕ ЕЗИЦИ (от Автобиографията)

И до днес още като остатъци от изчезналите римляни и елини живеят пръснати по разни гимназии учители по латински и старогръцки език. Ако Цицерон и Тацит, Омир и Демостен, Тит Ливий, Сенека, Марк Аврелий, Овидий и други не бяха написали няколко четива, които векове наред се набиват в главите на младите поколения, тези остатъци от старите римляни и елини щяха съвсем да изчезнат.

Латински и старогръцки и днес се считат за мъртви езици. Аз и досега не мога да разбера това понятие — мъртви езици. Разбирам да умре езикът, а да живее народът, но да умре народът, а да остане да живее езикът — това някак си не мога да разбера. И още повече, че тоя език живее под името мъртъв език. Представете си само що за професия е това — учител по мъртви езици. Защото според мен мъртвият език не може да бъде използуван за нищо друго освен за учителска професия. Не можете да го използувате за служебна квалификация, защото едва ли бихте могли да напишете в съответната рубрика: „Освен матерния си език служа си още и с мъртви езици.“ А не можете да го употребите и практически в живота, защото, струва ми се, никаква стойност не би имало например едно такова обявление: „Млад и способен господин, който освен матерния си език знае и още един мъртъв език, търси да постъпи като…“ и т.н.

Един журналист пък ми каза:

— Всичко друго съм забравил, но две латински изречения много добре помня, защото много често ги употребявам в речите си. Едното е: „De gustibus nihil nisi benee“, a другото: „De mortuis non est disputandum.“

И все пак има професии, при които наистина знанието на латински език намира приложение или които, може да се каже, живеят от латинския език. Тук спадат освен учителите по латински език още лекарите и аптекарите. Известно е например, че ученикът, пропаднал в пети гимназиален клас на изпита по латински език, ако не се самоубие, става аптекарски помощник и след кратко време така усвоява латински език, че дори и смления ориз нарича Pulveris risense и под това име го продава доста скъпичко.

На другия ден, след като бе установено, че кризата вече е минала, всички бяхме доволни. Докторът вярваше, че неговите прахчета са причина за това, стринка Ната бе убедена, че тя със своите гасени въглени е помогнала. Само аз знаех, че се изпотих от второто склонение. Това беше впрочем единственият случай, когато съм приложил с някаква полза своите знания по латински език.

Прочети цялата публикация