Проектите за бизнеса по ПВУ трябва задължително да щадят природата и да развиват дигитализацията

Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България е огромен инструмент за над 11 млрд. лв., но по него ще има само четири схеми, по които ще се предоставят директни безвъзмездни средства за бизнеса. Задължителни изисквания по първата вече стартирала схема от ПВУ - "Технологична модернизация" е инвестициите да щадят околната среда и да развиват дигитализацията на производството. Това заяви в интервю за Mediapool Ангелина Добрева, заместник председател на Българската асоциация на консултантите по европрограми (БАКЕП). От влизането на България в ЕС тя е сред експертите, изготвящи европроекти за бизнеса. Г-жо Добрева, в последните дни на кабинета "Петков", стартира кандидатстването за първите европари за бизнеса по Плана за възстановяване и устойчивост(ПВУ) - 260 млн. лв. за технологична модернизация. Два месеца достатъчни ли са за кандидатстването за тези пари и за изготвянето на проектите? Сложността на проектите изисква три месеца, но Министерство на иновациите и растежа трябва да одобрява и изплаща проекти, обвързани със сроковете за изпълнение на целия Национален план за възстановяване и устойчивост. Това е и причината в момента приемът да е обявен за два месеца. Министреството няма навика да усложнява ненужно живота на кандидатите и бенефициентите на европейски пари. Вероятно вие визирате, че и от Министерство на иновациите и растежа посочваха, че проектите по тази схема трябва да бъдат одобрени до Нова година? Точно така. Кратките срокове за кандидатстване са свързани с много точни срокове, така че страната да не загуби средства по инструмента. А защо смятате, че един месец повече щеше да е по-добре да бъде осигурен, ако беше възможно? Защото подготовката на проектите по "Технологична модернизация" е два пъти по-сложна, отколкото подготовката на проекти по всички предходни класически процедури по закупуване на активи (машини -б.а.), които до момента са реализира по европрограми у нас. Защо смятате, че е по-сложно? Първо, определянането на процента на гранта и неговия нетен таван е доста по-сложно, защото са въведени кумулативно няколко ограничения, на които искането за финансиране трябва да отговаря. И второ, в Плана за възстановяване и устойчивост, за да бъде една инвестиция легитимна и финансирана по него, трябва да отговаря на много нови изисквания, които не са съществували при финансирането на проекти от досегашните оперативни програми. Какви се тези нови изисквания? Например, изискването, което трябва да бъде най-сериозно обосновано, е инвестицията да не води до нанасяне на значителна вреда на околната среда в редица аспекти. В противен случай проектът ще бъде дисквалифициран. Другата посока, която трябва да бъде изключително добре обоснована е, че всеки един от активите, т.е. новите машини или софтуер, които са заложени в проекта, трябва да имат много ясен и конкретен принос към цифровизацията на производствения процес и същевременно към разширяване на производствения капацитет. А има ли спорни моменти по тази първа схема? Не смятам, че в момента има големи или важни неясноти в тази грантова схема. В последните 6 месеца Министерството на иновациите отвори две грантови схеми. Едната за повишаване на енергийната ефективност на малки и средни предприятия чрез активи, които не са производствени, а втората схема е настоящата за "Технологична модернизация" от ПВУ. Двете грантови схеми бяха представени за обществено обсъждане във вид, който предизвика много критики в бизнеса и в тази част от обществото, която разбира от европейски фондове извън администрацията. Тъй като Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (дирекцията, която одобрява проектите -б.а.) е една доста добре смазана машина, високопрофесионална, тя се вслуша в абсолютно всички важни критики на бизнеса и ги инкорпорира във финалния вариант на двете грантови схеми. Т.е. в настоящия момент в тази грантова схема за "технологична модернизация" са изправени всички кривици, които бизнесът видя. А какви спорни моменти бяха оправени благодарение на този диалог между бизнеса и администрацията? Един сериозен порок на черновата на "Технологична модернизация" от ПВУ беше, че първоначално бе заложен един общ бюджет за фирмите от ИКТ сектора и фирмите от виксотехнологичните производства, но тези две групи сектори имат абсолютно различни финансови резултати заради естеството на дейността си. Именно затова беше несправедливо да се състезават за един бюджет. Тази грешка беше призната безпроблемно от Министерство на иновациите и в момента бюджетът е справедливо и детайлно разпределен между 9 групи предприятия, като предприятията във всяка група се състезават само помежду си. Много читатели, главно извън бизнеса, трудно правят разлика между ИКТ сектора и високотехнологични производства, каква е разликата между двете групи предприятия? ИКТ секторът са софтуерните фирми и създаващите аудио-визуална продукция. Групата на високотехнологичните предприятия обхваща фирми, чиято крайна продукция е по-високо технологична. Това са производители на лекарства, на машини, на електросъоръжения. Най-общо казано това са чисто производствените фирми, в чийто краен продукт има заложени по-високи технологии, отколкото например производителите на облекло, храни, базови метални изделия, пластмаси. Така че не беше редно двата сектора да се състезават за един бюджет, защото са много различни. До края на годината ще стартират още няколко схеми за бизнеса по Плана за възстановяване и устойчивост. Сред тях има ли изцяло нови форми за подкрепа, от които за първи път ще може да се възползва българския бизнес. Най-важното, което трябва да се разбере, е че Планът за възстановяване е огромен инструмент, но по него има директни безвъзмездни средства за инвестиции в бизнеса само по четири грантови схеми. Първата е тази, която коментирахме досега с вас за "Технологична модернизация" с общ бюджет 260 млн. лв. По схемата - спрямо големината и нуждите си дружествата могат да получат от 35 000 лв. до 700 000 лв. за закупуване на оборудване и софтуер, с които да разширят капацитета си или създадат нови продукти. Очаква се подкрепата да достигне до между 700 и 1000 компании. Следващата е една много малка грантова схема с бюджет 30 млн. лв., която най-вероятно ще бъде разпределяна чрез ваучери на стойност около 25 000 лева на фирма за внедряване на базов софтуер и компютри. Официалното име на схемата е "ИКТ решения и киберсигурност в малките и средни предприятия". Следващата грантова схема, която е абсолютно нова за цялата история на безвъзмездните евросредства за бизнеса, това е схемата "Инсталиране на системи за ВЕИ в комбинация със системи за локално съхранение" с бюджет 200 млн. лв. Това е схема за подпомагане на фотосоларни инсталации изрично и само за собственото потребление, тъй като европейските фондове не финансират производство на енергия за продажба. Като изискване е заложено предприятията да включат в проектите си не само самите генератори за производство на енергия, но и съоръжения за съхранение на енергията, което е проблем, тъй като съоръженията все още са изключително скъпи. Говорим за т.нар. батерии, които придобиха популярност в предходните месеци. Да, точно така. А коя е четвъртата схема за бизнеса? Четвъртата мярка е в частта преход към кръгова икономика. Това е доста специфична грантова схема, най-подходяща за сектори, рециклиращи продукти и материали, които иначе оставени в околната среда биха навредили и сектори, в които може да се постигне чрез технологии значително намаляване на ресурса на суровината, използвана за единица продукция. Други подходящи проекти биха били такива, които чрез нови технологии ще доведат до използване на по-голям процент отпадна суровина в производството си. Схемата ще е с бюджет 180 млн. лв. Министерство на иновациите и растежа има амбицията да отвори три от четирите грантови схеми за бизнса в рамките на тази година. Едната - "Технологична модернизация" вече е отворена, следва ИКТ ваучерната схема и последната за тази година би трябвало да бъде подпомагащата ВЕИ инвестициите. Преди месеци бившият шеф на КПКОНПИ Сотир Цацаров предупреди, че една единствена дирекция в Министерство на Даниел Лорер ще отговаря за цели 5 европрограми, свързани с бизнеса. Ставаше дума за оперативни програми и за схеми по Плана за възстановяване и устойчиност, които току-що представихте. Вие като консултант имате директни наблюдения. Успява ли тази дирекция да се справи с обработването на проектите и когато бъдат отворени повече схеми очаквате ли да се натрупат много проекти и да се стигне до технологично забавяне? Не съществува проблем в това, че една дирекция ще управлява всички програми за бизнеса. Първо, друг вариант няма, защото няма друга структура, която да има компетентността да управлява бързо, ефективно и правилно евросредствата за бизнеса. Второ, в тази дирекция работят повече от 250 души - експерти, които за разлика от общоширещото се мнение какво правят толкова много чиновници, реално са крайно недостатъчни за управлението на толкова големи, сложни, разнопосочни фондове. Като наблюдаваме останалите дирекции, в останалите министерства, по всички други европейски програми, тази дирекция е нива над тях в професионалното управление на фондовете. Мога да дам един пример. Какъв? Тя беше дирекцията, върху която падна най-голямата тежест по времето на цялата Covid криза за разпределяне ликвидна помощ за предприятията. В един момент, по време на най-тежките локдауни, те имаха 24 000 проекта едновременно за разглеждане и одобрение. От едната страна кресливи асоциации ги притискаха непрекъснато публично за по-бърза и повече помощ, от там – Министерски Съвет. В този период те също бяха длъжни да въведат механизма за дистанционна работа, което означава, че работеха на практика с намален капацитет. И се справиха без забавяне. Така че не само не виждам никакъв риск, но не виждам никакъв реален вариант за диверсификация на управлението на еврофондовете в бизнеса. Обратното - всеки един такъв опит за прехвърляне на част от програмите към други структури ще доведе директно до забуксуване на прехвърлените програми. Такива опити са правени многократно и резултатът е все същият – големи забавяния, некомпетентни решения – та, накрая, викат на помощ дирекцията от Министерство на иновациите да им спасява оценката на проектите. Преди няколко дни посрещнахме новото служебно правителство. Един от горещите въпроси е има ли време, има ли възможност тепърва отново да започнат да се правят промени по ПВУ, тъй като чуваме спорове дали трябва да има батериен парк и т.н. И ако се тръгне в тази посока рискуваме ли да се изгубят средства? Дори на старта, в първата чернова на Плана за възстановяване, много голяма част от проектите във всички сфери бяха предварително невъзможни за реализация във времевите рамки на ПВУ. Много от тези проекти не бяха реализирани 15 години преди това, основно поради инфраструктурна сложност и необходимост от безкрайни процедури за отчуждавания, възлагания и т.н. Одобрението на Плана реално се забави с една година. Знаете, че ние бяхме последната страна в ЕС, чийто план беше одобрен. С тази година забавяне вече повечето от тези проекти стават невъзможни за реализация, като моето разбиране е, че българската администрация е намерила единственият начин, по който да спаси парите. А именно големи структури, т.е. министерствата да са директни бенефициенти на парите за съответните проекти и в момента, в който се подпише споразумение за управление на тези пари от съответните министерства, те би трябвало да се считат за автоматично усвоени, преди още да са реализирани проектите. Това бе единственият подход и то никак не глупав, за спасяване на парите от ПВУ. Така че тепърва е възможно да се правят промени в ПВУ, но здравата логика говори, че не бива да се предприемат такива инициативи. Най-малкото защото новите проекти отново трябва да се одобряват от Брюксел, а това отнема време и може да доведе до още по-голямо забавяне и вече реална загуба на огромни парчета от Плана за възстановяване, т.е. загуба от напр. 200-300- 500 млн. лева накуп. Не бива да се забравя, че крайният срок за реализация на редица от проектите е дори краят на 2023 година. За много от инфраструктурните проекти в Плана това са абсурдни срокове. Вие изготвяте европроекти за бизнеса от началото на европрограмите за бизнеса у нас. Какви препоръки бихте дали към новия министър на иновациите Александър Пулев и към служебния вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов във връзка с усвояването на европарите? Препоръката ми към служебния министър на иновациите и растежа е мъдрата фраза на компютърджиите - "Когато работи, не пипай!". Препоръката ми към министър Пеканов, който вече беше успешен служебен министър в най-трудния период – периодът на финални преговори с Комисията по Плана за възстановяване, е да не тръгва на промяна на заложеното в Плана за възстановяване, а всички усилия да бъдат съсредоточени към максимално бърза реализация на заложените проекти.

Прочети цялата публикация