"Мамо, ще умра ли?": Българско семейство за пожарите в Родос

Пожарите на остров Родос оставиха хиляди хора без сигурен начин да се приберат по домовете си. Семейство Борисови разказват за четиридневния ад в търсене на спасение извън острова. Това разказва Вики Христова за "Дойче веле".

Бягство от пламъците в 41-градусови жеги с дете на рамене, хиляда евро за автобус до летището и три последователни евакуации. Така се спасява от пожарите на гръцкия остров Родос българското семейство Борисови - Юлиян, Гергана и двете им деца, на четири и на 11 години. Те живеят в Дюселдорф. Преди две седмици заминават на почивка на Родос, без да подозират че няколко дни по-късно край хотела им ще бушуват пожари.

"Като че ли никой не допускаше, че пожарът ще стигне до нас. Очаквахме властите да реагират подобаващо, да загасят огньовете. Но нещата ескалираха рязко", казва Юлиян пред ДВ.

Гъст черен дим над хотела

От миналата седмица на цялата територия на Родос текат евакуации поради горския пожар, който бушува на два фронта в югоизточната част на острова. Хиляди туристи чакаха полети, с които да се приберат по домовете си, а над 20 000 души бяха евакуирани по суша и вода.

По обяд на 22-ри юли семейството на Юлиян получава известие, че в селото, в което се намират, тече евакуация. Минути по-късно забелязват гъст черен дим зад хотела, а скоро и пламъци.

"Обмислях кой е най-добрият момент да побегнем. Осемстотин души можеха да загинат. Управителите на хотела казаха на всички: "Идете да обядвате, всичко е наред". А долу имаше страшно много деца, страшно много хора, които спокойно обядваха, сякаш не се случва нищо", спомня си Юлиян.

От управата на хотела уверяват, че има автобуси за евакуация. Но се оказва, че превозни средства не са осигурени, а инструкциите се менят всяка минута. От местното представителство на туроператорската агенция не реагират на пожарите.

Седем километра бяг до спасението

"Синът ми се нагълта с пушек, започна да кашля. Проблемът с въглеродния оксид е, че не знаеш кога може да доведе до отравяне. Всички имахме главоболие и не знаехме отровени ли сме или не. Единствената ни цел беше да избягаме колкото може по-бързо от пушека", казва Юлиян.

Реакцията на семейството е бърза - тичат седем километра до следващия най-близък курорт, далеч от прииждащия дим. Слънцето е силно, а водата е на привършване. На пристигане във втория хотел успяват да купят само вода и слънцезащитен крем.

"Жена ми тичаше с дъщеря ми отзад, синът ми беше на раменете ми. Всичко това на 41 градуса жега", описва ситуацията Юлиян.

"За дъщеря ми беше невероятен шок, тя непрекъснато питаше плачейки дали вървим в правилната посока, дали се отдалечаваме от пожара", казва Гергана.

От хотела ги убеждават, че вече са на безопасно място, но само успокоенията не са достатъчни. Минути по-късно Юлиян получава второ известие: районът, в който се намират, също не е безопасен. В рамките на половин час семейството отново тръгва, въпреки умората от изминатия път.

"Трябваше да излезем на магистралата, нямаше паваж или тротоар, по който да вървим. Ходихме пак шест-седем километра до поредния курорт в Генади. На финала - при последните два километра - една жена се смили над нас и ни закара до селото."

На 15 километра от първия хотел ситуацията изглежда по-спокойна. Към 1100 души, сред които са и семейство Борисови, са избягали в село Генади. Гергана и Юлиян се оглеждат за възможности за спане - на шезлонги, на столове или на плажа - най-вече заради децата. Опитите за връзка с туроператорите остават безуспешни.

Паниката не спира и в Генади. "Нямаше дете, което да не плаче. Чух много деца на английски семейства да питат: "Мамо, ще умра ли?'"

Пред хотела чакат таксита и автобуси, резервирани по-рано от семейства с личен транспорт към летището на остров Родос. Притеснени посетители, много от които родители с малки деца, се опитват да нахълтат в автобусите за спасение.

"Проблемът ескалира с шофьора, който се опитваше да ни изгони от рейса. Поиска от нас четиримата 1000 евро за 30-те километра до летището. Важното е, че се спасихме", казва Юлиян.

Днес семейство Борисови са живи и здрави в дома си в Дюселдорф. Гергана и Юлиян са облекчени, че са избягали от огнения ад, но все още изпитват страх от бъдещи пътувания в чужбина. Юлиян остава оптимист и е благодарен за гостоприемството на гърците, които са им помогнали по пътя обратно. "Убеден съм, че ще се върнем в Гърция и това ще е заради хората там", казва той.

Прочети цялата публикация