Правнукът на Св. Серафим Епископ Варнава: Мъжете по-трудно стигат до Господ, защото слушат разума, а не сърцето

На 26 февруари 2025 г. се навършват 9 години от прославата и 75 години от блажената кончина на архиепископ Серафим (Соболев) Софийски Чудотворец. Свещеникът (1881-1950) бяга от болшевиките и се установява в България, където служи като архиерей от 1921 г. до смъртта си. Превръща се в един от най-видните духовници на своето време. Серафим е канонизиран едновременно от две поместни православни църкви - Българската и Руската, на 26 февруари 2016 година.

"Ако получа дръзновение пред Господа, няма да ви оставя сираци", казва самият Серафим Соболев приживе. От години, още преди да бъде канонизиран, гробът на отеца в Руската църква в София се прочу като олтар на надеждата за обикновените хора. Светецът е наричан с умиление Владика Серафим от православните, които просят неговото молитвено ходатайство пред престола на Господа и пишат бележки с молитвите си. За тези ценности и светията разговаряме с Виксунския и Павловски епископ Варнава, който е правнук-племеник на Св. Серафим. Епископ Варнава управлява една от четирите обединени в митрополия епархии в региона на град Нижний Новгород в Русия – Виксунската и Павловска.

- Ваше Преосвещенство, Вие сте пряк потомък на Св. Серафим Софийски Чудотворец. Каква е роднинската ви връзка с него?

- Моята прабаба Вера беше родна сестра на Серафим. Тя много разказваше за брат си и за неговите чудотворни дела . Бях на седем години, когато тя се спомина. Въпреки това си спомням разказите ѝ за чудесата му като детска приказка. В нашето семейство всички бяхме атеисти. Нито аз , нито сестра ми, нито майка ми нямахме отношение към религията, времената бяха такива в СССР. Въпреки това в целия ни род се говореше непрекъснато за Серафим, който от Крим е емигрирал в България и там е проповядвал, а сетне славата му се понесла като на чудотворец. Аз лично получих просветление едва на 25 години, сестра ми на 28 г. и чак тогава бяхме кръстени, в съзнателна възраст. След нас и нашата майка последва правилния път към вярата и Бога. Майка ми взе първото си причастие през 1993 г. Никога не е късно човек да преоткрие себе си и да намери Бог! По образование съм педагог, обикновен учител в училище. Преподавах история в една гимназия и никога не предполагах, че един ден ще стана свещенослужител. Но това се случи. Разбрах, че в Църката мога да съм по-полезен, отколкото в училище. С проповедите мога да помогна на много повече хора, не само на учениците. Това бе съзнателният ми избор. През 2005 година на 40 годишна възраст приех монашеството. Открих пътя си и съм щастлив, че от обикновен свещеник станах монах.

- Какво най-често казвате на хората във вашите проповеди?

- Повече да се вглеждат в себе си, в душата си. Сами да откриват греховете си и да се покаят за тях. Да четат Светото Евангелия, и да търсят там отговорите на въпросите, които ги терзаят. Всеки един човек може да извлече нещо полезно от заветите на Светите отци. Проблемът на младите е, че върху главите им се излива огромен поток от информация чрез интернет. Кой ще седне да чете задълбочено Евангелие? Те нямат време за това, прекалено е сериозно за тяхното повърхностно мислене. Говоря на хората да преборят суетата и материалното, което буквално ги обсебва. Хората непрекъснато бързат за някъде, а това е пагубно. Забързани в своето ежедневие, те остават духовното на заден план. Изобщо не се грижат за душата си. Трябва правилно да се разпределят приоритетите в живота, кое е главно, а кое второстепенно. Тогава няма да има нужда да се бърза. Свят човек е този, който за никъде не бърза и всичко успява! Бих искал хората по – често да се обръщат към Бог, към Църквата, към Светото Евангелие за да станат по-добри и да подобрят начина си на земния живот, подготвяйки се за вечния.

- Нещо променили се във Вас когато осъзнахте, че сте пряк роднина на светец след като Св. Серафим бе канонизиран?

- Не мисля. Аз съм си аз и трябва за измина предначертания за мен житейски път. Не афиширам никъде, че съм праплеменник на светеца. Да си роднина на Св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец е много отговорно. Той е бил наистина свят човек, истински праведник и християнин. Често препрочитам неговите поуки и съвети. Владика Серафим е пример за изключително висока духовност. Сътворяваните от него чудеса приживе и след смъртта му са факт. Доста съм далеч в това отношение от него.

Епископ Варнава по време на божествената неделна литургия в руската църква "Св.Николай Чудотворец" в столицата преди няколко години

- Ваше преосвещенство, Вие възглавявате голяма епархия. С какво се слави региона, където служите?

- Епархията която управлявам се намира в област Нижний Новгород. Простира се на 400 км. до градовете Павлово и Викс. Сами по себе си тези градове са много интересни, в същото време малко известни. Викс е един от лидерите на отечествената металургия с производството на тръби с голям диаметър за газопроводи и нефтопроводи. А Павлово е известен с Павловския автомобилен завод, който още по времето на социализма се прослави с големите и здрави автобуси, които между другото и до ден днешен се използват у нас. Градът е известен също още от 16 век и със своята уникална школа за изработка на павловски ножове, ками и саби. През Павлово минава река Ока, природата е изключително красива. По крайбрежието още от стари времена са накацали ателиетата на занаятчиите. Навремето там са се произвеждали и верижки за часовници, които са били уникати. Във Великобритания павловските верижки за часовници са били пиъск на модата. Англичаните идвали до града специално за да изкупуват производството. Така градът се прославил и в Европа. На юг пък нашата епархия граничи с Вознесенски район - Дивеево, където са мощите на Св. Серафим Саровски. Този регион се е прославим в цял свят като родината на руската матрьошка. На север нашата епархия завършва с родното място на Валерий Павлович Чкалов – известен руски летец-изпитател.

- А в духовен план с какво може да се похвали епархията

- Ние се гордеем с нашите духовни покровители, като преподобния Варнава Гетсимански – наричан „пророк в отечеството свое“, основател на Игорския женски манастир, който е известен с това, че там са живели 1000 монахини! А това само по себе си е уникално явление. В околността е и Дивеевският манастир. Болшевиките са разрушили големия съборен храм там. Останали са само стените, но въпреки това той влиза в тройката най-големи храм-паметници в областта на Нижни Новгород. Монасите са се пръснали като грахови зърна тогава. Някои са били разстреляни, други репресирани. Говори се, че когато болшевиките са взривили Иверския храм, построен през 1878г, монахините са слезли в мазето и не са излезли повече от там. Били са погребани живи под руините. Многократно са правени опити да взривят и Троицкия събор, но стените са били много дебели. м . Болшевиките са сложили бъчвите с барут в основите на храма. До ден днешен се виждат остатъците от стените. Тепърва всичко това предстои да бъде възстановено.

- Предвид, че в този район живеят предимно работници и занаятчии, какви хора посещават храмовете и манастирите?

- Най-различни обединени от вярата в Бог. Не мисля, че професията определя съзнанието на човек. Ако вярваш в Бог и искаш да му се помолиш, няма никакво значение кой си и какъв си в ежедневния бит. Трябва да си преди всичко човек и да осъзнаваш влизането си в храма, да знаеш защо го правиш и с каква цел си тук. Не мисля, че нашите миряни се отличават от тези в другите епархии или дори от вярващите при вас в България. Но въпреки това бих могъл да споделя своите наблюдения. Миряните, посещаващи храмовете при нас, в Русия, са предимно образовани хора, живеещи в градовете. Селата взеха да опустяват и това е масово явление. Въпреки че има все още места в нашата огромна страна, където и селата са пълни и има добър и успешен поминък. В района на матрьошките има едно село Полховский Майдан, където хората са много вярващи от време оно и до ден днешен. Селото е разположено по крайбрежието на река Полховка във Вознесенския район на Нижеградската област. Точно там са най-големите майстори на ръчно изработените матрьошки. В това село църквата не се затваря денонощно! Храмът е непрекъснато препълнен с вярващи, сред които доста мъже и младежи.

- Какво имате предвид, като акцентирате на мъжете и младежите в храма?

- Ами това е голям проблем напоследък – да видиш мъже и младежи в църквите. Предимно жените ходят на църква, както в делничните, така и в празничните дни. Тъжно е, че няма мъже в църквите. За съжаление това е закономерност. Жените са ръководени от сърцето и емоциите, понякога изразявайки ги дори със скръб и сълзи. Затова те по-често се обръщат към Бог. Мъжете са ръководени от разума, интелекта и реалността. Мъжът може да се изолира от всичко, пребивавайки в своята собствена автономия, където никой не му трябва. Поради тази особеност мъжете по-трудно стигат до Господ. Но тази закономерност аз лично я наблюдавам само при нас, християните. Забележете, че в най-близката до нас религия – исляма, преобладават мъжете. Именно мъжете пълнят джамиите, жените са вкъщи или на определени непоказни места. Факт, който не е за пренебрегване – при мюсюлманите мъжете отиват в храма. При нас, за съжаление, картината е друга. Въпреки това има села и градове в Русия, където много мъже посещават църквите, особено на Божествените литургии в неделя. Те намират сили да се изповядат и причестят. И това е похвално! Не забравяйте, че през 1939 –1941 година църквата претърпява застой, болшевиките затварят храмовете и забраняват службите. И въпреки това традициите се съхраняват и възраждат сега наново. В последните няколко години църквите се пълнят все повече и повече с млади хора, студенти, които търсят и намират Бога. И това е похвално.

Епископ Варнава се покланя на мощите на Св.Серафим Богучарски, Чудотворец Софийски в криптата на Руската църква в София при поредното си посещение на храма

- Няколко пъти сте посещавал страната ни. Защо обичате България?

- Много са причините, които ме връщат във вашата прекрасна страна. Обичам да посещавам манастирите. Имате великолепни манастири – Рилския, Бачковския, Черногорския манастир „Св.Св. Козма и Дамян“. Трябва да се радвате на тази Божия благодат. Всеки път посещавам Троянския манастир. Епископ Сионий буквално е възродил тази обител. Манастири, изградени с много любов към Бога, но, уви, празни от към монашество. Епископ Сионий ми разказа хубав виц. Тръгнали дървари из гората и изведнъж виждат малки същества с качулки. Питат ги: „Вие кои сте?“ А те отговарят „Седемте джуджета“. „Е как ще сте седемте джуджета, като сте трима!“, се почудили мъжете. „ Недостиг на кадри...“, отвърнали джуджетата. Горе долу е такова и положението в манастирите както у вас, така и у нас. Да се надяваме, че както Бог е сътворил от пръст Адам и после му е вдъхнал душа, така и тези сътворени с любов сгради ще се напълнят с духовенство и с вярващи. В България усещам сродния славянски дух на християнското братство. Ние сме братски народи и нищо не може да заличи това. Имаме много обща история, обща вяра. Усещам със сърцето си връзката между двете култури, общите традиции и обреди. Това ме кара да се чувствам много спокоен в страната ви. Посетих и село Калипетрово, където има голям православен храм, носещ името на Св. Димитър. Разбира се, че при всяка възможност се покланям на гроба на св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец, намиращ се в подворието на руската църква в София.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели в този значим ден?

- Бих искал да пожелая на всички да опознаете Христа. Едно е да знаете нещо за Господ, друго е да го опознаете. Спасението е само в Господа. Това са думи на преподобни Силуан Атнонски. Господ е Помощник и Покровител на всеки един човек. Този, който обикне Бог може да е сигурен, че има Приятел, който никога няма да го предаде и винаги ще му подаде ръка.

Автор: Оля АЛ-АХМЕД

Молитва към свети Серафим, Софийски Чудотворец

О, предивни чудотворче, светителю отче Серафиме! Ти, още докато си бил сред нас, си казал на верните: „Ако получа дръзновение пред Господа, няма да ви оставя сираци”. Затова, помнейки твоите думи и делата ти на милосърдие във временния ти живот, с любов падаме пред теб и усърдно просим: моли се непрестанно пред престола на Царя на славата за всички нас, ближни и далечни, свои и чужди, немощни и греш- ни, и които с любов те почитат. Ти от детство си просветен с Божията благодат, а в юношеството, придобил съвършен ум, младежите и девойки- те си поучавал на мъдрост. Достигайки зряла възраст, си се показал усърден извършител на божествените добродетели. Затова и нас утвърди в благоугаждането на Бога и като добър пастир, който изрядно е упасъл Христовите овци, упъти ни в пътя на покаянието. Като светилник на истинската Светлина, просвети и ни запази от заблужденията и съблазните на този свят, и като дивен чудотворец, не преставай да показваш своята милост към всички, които с любов прибягват към тебе. Добри пастирю, не оставяй своето паство в Българската и Руската страна и другаде. Бъди бърз помощник на тези, които те призовават от всички краища на света, за да се прослави неизказаното милосърдие на Пастиреначалника и Господ наш Иисус Христос, Който е винаги прославян и Комуто се покланяме заедно с безначалния Негов Отец и Всесветия, и благ, и животворящ Негов Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!

Прочети цялата публикация