12 години без Чочо Попйорданов

На 5 май 2025 г. се навършват 12 години от внезапната смърт на един от най-ярките и обичани български актьори – Чочо Попйорданов. Известен със своята емоционална дълбочина, сценично присъствие и човечност, той остави незаличима следа в театъра, киното и сърцата на зрителите.

Роден на 4 юни 1964 г. в София с името Петър Попйорданов, той още от ранна възраст показва артистичен усет и чувствителност. Баща му, Иван Попйорданов, дълги години е директор на БНТ и фигура с важна роля в културния живот на страната. Но Чочо гради своя път в изкуството сам – с талант, труд и пълно отдаване.

След като завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, Чочо Попйорданов започва кариерата си в Пловдивския драматичен театър, където за кратко време се утвърждава като име с огромен потенциал. В началото на 90-те се присъединява към трупата на Народния театър „Иван Вазов“ – домът, в който оставя едни от най-незабравимите си роли. През годините се превръща в неизменна част от спектакли като „Хъшове“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Женитба“, „Пигмалион“ и „Дон Жуан“, в които изпъкват неговата несравнима страст и човешкото присъствие, които внася в образите си.

Паралелно с театъра, Чочо участва и в киното, като дебютира в началото на 90-те с „Всичко от нула“. По-късно играе във филми като „Граница“, „След края на света“, „Дзифт“ и „Love.net“, доказвайки, че камерата също го обича. В края на живота си се изявява успешно и на малкия екран, където ролите му в „Под прикритие“ и „Домашен арест“ му носят популярност сред по-широка публика.

Някои от най-известните му цитати са: „На сцената не трябва да лъжеш. Публиката усеща всичко. Тя идва, за да види истината, не театър.“ — интервю за „Капитал LIGHT“ „Не обичам да играя герои, които не страдат. Болката е двигател на изкуството.“ — след премиерата на „Полет над кукувиче гнездо“ „Ако не се изложиш напълно, не си актьор.“ — пред БНТ „Животът не е прав сценарий. Изкуството е в кривините. ​— споделено пред приятел и колега Смърт, която остави сцена в мълчание

На 5 май 2013 г. Чочо Попйорданов загива трагично при инцидент в Бояна, след падане от висока каменна стена в гробищния парк. Новината шокира страната, а културната общност остава безмълвна. Народният театър спира спектакли в негова памет. Колеги и публика остават дълго с усещането, че не просто е загубен голям актьор, а душа, която не може да бъде заменена.

Днес, 12 години по-късно, сцените, в които играеше, все още се повтарят – не на сцената, а в паметта на публиката. Неговото присъствие остава живо чрез филмите, записите, ролите – и най-вече чрез усещането, че някой наистина е обичал това, което прави.

Чочо не беше просто актьор. Той беше жива емоция.

Прочети цялата публикация