Как Путин мечтае да унищожи НАТО с помощта на Тръмп

Западните дипломати имат едно отдавна установено правило: ако преди съветските, а днес руските дипломати, започнат да говорят за "нова архитектура на европейската сигурност", това означава, че Кремъл отново се опитва да отслаби, да разцепи или дори напълно да унищожи НАТО.

Призракът на Молотов в Абу Даби

Това, че както пратеникът на Русия Владимир Медински, така и представителите на САЩ Джаред Къшнър и Стив Уиткоф заговориха след срещата в Абу Даби за необходимостта да бъде сключен някакъв "нов договор за европейската сигурност", е ясен признак, че руският режим иска да се възползва от настоящата благоприятна конюнктура за нова атака срещу Североатлантическия алианс.

Идеята за създаване на общоевропейска система за сигурност – такава, която на практика би предоставила на Москва право на вето върху действията, предприемани от други държави на континента за гарантиране на собствената им сигурност – не е нова. Тя е предложена за първи път през 1954 от съветския външен министър Вячеслав Молотов - във време, когато съветското ръководство се опитва да попречи на Западна Германия да се присъедини към НАТО.

От името на СССР Молотов предлага общоевропейско споразумение с взаимни гаранции за сигурност, като предвижда Съединените щати да не бъдат страна по него, а по-скоро "наблюдател". Когато Западът отхвърля това, съветите се съгласяват на американско участие. Нещо повече, "планът на Молотов" дори включва възможността за обсъждане на присъединяването на самия Съветски съюз към Алианса. Съюзниците отхвърлят и това предложение, тъй като СССР не е демокрация, а политиката му е несъвместима с целите и задачите на НАТО. През 1955 г. Западна Германия става член на НАТО.

Оттогава обаче съветското, а впоследствие и руското ръководство не престанаха да правят опити да се наложат на Запада не просто като партньор, а като пълноправен участник в някакъв нов съюз или организация, които трябваше да заменят, или най-малкото да отслабят ролята на НАТО в Европа. От средата на 1990-те години Москва също се опитва да попречи на приемането на нови членове в Алианса, особено на държави, които някога са били част от СССР – най-вече на Украйна и Грузия.

Последният такъв опит беше предприет от Путин през декември 2021 година: той струпа войски на границата с Украйна и поиска не само да се блокира всяка възможност за присъединяване на Киев и Тбилиси към Алианса, но и гаранции за отказ от всякаква военна дейност на територията на съседните на Русия държави, включително отдавна членуващите в НАТО държави от Централна Европа и Балтийските държави. Западът отхвърли този ултиматум, а Путин отговори с пълномащабно нахлуване в Украйна.

Как Уиткоф и Къшнър окуражиха Путин

Тази война продължава вече почти пет години. Путин отново вижда възможност да нанесе нов удар по единството на Алианса – перспектива, която несъмнено се насърчава от администрацията на Тръмп. Президентът на САЩ очевидно оказва натиск върху президента Володимир Зеленски да сключи мирен договор с Москва възможно най-скоро. На практика Белият дом възлага еднаква отговорност за войната и на двете страни. Стив Уиткоф и Джаред Къшнър откровено ласкаят Путин и често повтарят неговите тези за необходимостта от някакви всеобхватни гаранции за сигурност – за втората по големина ядрена сила!

Според данни на изданието Axios, Кремъл е по-близо от всякога до целта си. Източник от американската администрация е съобщил на журналистите от портала, че Белият дом е готов да започне обсъждане на някакво ново споразумение за европейската сигурност, но едва след подписването на мирен договор и с участието на европейците.

Тези две условия са неприемливи за Путин. Той няма намерение да подписва какъвто и да е мирен договор – той иска капитулация на Украйна и безусловно съгласие от страна на президента Зеленски да отстъпи целия регион Донбас на Русия. Нещо повече, участието на европейски държави в подобни дискусии е, по същество, също толкова неприемливо за руския диктатор – особено след като 39 европейски държави, на срещата на върха в Дъблин, приеха документ, определящ НАТО като един от непоклатимите стълбове на сигурността на континента.

Бъдещето на Украйна в НАТО – разменна монета?

Кремъл обаче няма да се откаже от идеята да отслаби Алианса. През следващата седмица той вероятно ще прокарва идеята за решаване на "украинския проблем" без участието на европейците и – да, да! – а и тази за "нова архитектура на европейската сигурност" пред Тръмп и Си Дзинпин на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското сътрудничество в Китай. В Пекин също биха се зарадвали на отслабването на НАТО и затова Си най-вероятно ще подкрепи идеята на Путин. Но както винаги – много предпазливо, за да не изглежда едновременно като враг в очите на европейците.

Впрочем, според публикация на "Ню Йорк Таймс" от 14 ноември, на преговорите в Абу Даби представителите на Русия са поискали от НАТО да се върне към позициите от 1997, да не доставя оръжие на Украйна, както и Франция и Великобритания да се откажат от използването на ядреното си оръжие за защита на други държави. Изданието се позовава на източници и неофициален документ, разпространен от преговарящите.

Макар че най-вероятно няма да има нов договор за сигурността на Европа с участието на Москва, политиката на настоящата американска администрация вече нанесе удар по трансатлантическото единство. Фактът, че Белият дом се съгласи да обсъди сериозно параноичните страхове на Москва, е лош сигнал. За европейските съюзници на САЩ е трудно да поддържат единство без активното участие на Вашингтон в европейските дела. Политиката на Тръмп отново дава аргументи на онези, които като "Алтернатива за Германия" и Лявата партия в Германия, както и френските "Национален сбор" и "Непокорна Франция", са против подкрепата за Украйна и за компромис с Москва. "Американците не са с нас, затова трябва сами да се спасяваме!" – гласи техният аргумент.

С НАТО нищо няма да се случи. Но отказът на съюзниците от перспективите за присъединяване на Украйна към Алианса на този фон изглежда напълно реален вариант в замяна на сключването на мирен договор. Рано или късно това вероятно отново ще изправи съюзниците пред онзи стар избор на Чърчил: между позора и войната.

Автор: Константин Егерт

Прочети цялата публикация