Тодор Живков

Драгомир Драганов ще бъде главен съдия на дербито Локомотив (София) – Левски

Столичният сблъсък между Локомотив (София) и Левски ще бъде поверен на опитния рефер Драгомир Драганов, който ще ръководи…

Fakti.bg (преди 7 дни)

На 7 септември торта за Тодор Живков и „български чадър“ за Георги Марков. Солженицин се разминал на косъм

Има хора, които ще отбележат с носталгия 7 септември като рождена дата на генсека на БКП и лидер…

Frognews.bg (преди 9 дни)

Евгений Кънев: Днес, както и при Тодор Живков, от чужбина научаваме какво става в България

Няма защо да се чудите, че както по комунистическо време започваме да разбираме какво се е случило в…

Fakti.bg (преди 14 дни)

Свободна или инструмент на властта: каква ще бъде БНТ утре

Емил Кошлуков довършва втори мандат начело на БНТ, без да е избиран за него. Обществената телевизия е прекалено…

Fakti.bg (преди 17 дни)

БФС определи съдиите за седмия кръг на efbet Лига

Съдийската комисия към БФС обяви нарядите за седмия кръг на efbet Лига.

Красен Георгиев ще бъде главен рефер…

Fakti.bg (преди 21 дни)

Георги Гинчев ще бъде главен съдия на мача Арда - ЦСКА

Съдийската комисия към Българския футболен съюз определи назначенията за 5-ия кръг на efbet Лига.

15 август…

Fakti.bg (преди 34 дни)

Нова тв възкреси носталгията по с(ъ)ветския живот на фамилията Живкови

Разбирам мъката на телевизиите да търсят през най-отпускарския месец начини да си запълнят програмите чрез повторения и някои…

Ivo.bg (преди 37 дни)

27 г. от смъртта на Тодор Живков - най-дълго управлявалият лидер на България (СНИМКИ)

Стилизиран венец с цветовете на руското знаме е положен на гроба на диктатора Тодор Живков, който почина на…

Dariknews.bg (преди 43 дни)

Македонският премиер обвини опозицията в Скопие, че следва политиката на Тодор Живков

„Политико-стратегическа грешка” от страна на правителството на СДСМ е било приемането на т.нар. френско предложение, защото с него…

Offnews.bg (преди 47 дни)

Мицкоски: Македония беше окупирана от българските фашистки сили

Fakti.bg (преди 47 дни)

Съдийските назначения за 3 кръг в Първа лига

Съдийската комисия към Българския футболен съюз определи назначенията за предстоящия трети кръг на efbet Лига.

1 август 2025…

Fakti.bg (преди 49 дни)

Коя е Катерина Славкова - дъщерята на Тодор Славков

На 24 юли роднини и приятели си взеха последно сбогом с Тодор Славков. Сестра му - Евгения Живкова,…

Fakti.bg (преди 51 дни)

Близки и приятели се прощават с Тодор Славков

Внукът на Тодор Живков си отиде на 21 юли – същата дата, на която починаха майка му и…

Nova.bg (преди 55 дни)

Ивайло Мирчев: ГЕРБ предлага турболяв популизъм в подкрепа на Пеевски, а Борисов надминава дори ментора си Тодор Живков с най-левичарските мерки

Относно овладяването на цените единственото, което ГЕРБ предлага, са държавните магазини на Пеевски - официално и най-сериозно наречени"Магазини…

Cross.bg (преди 55 дни)

Тодор Живков би завидял: Божанов разби закона за еврото

Управляващите са тръгнали по „комунистически път“ в регулацията на пазара, заяви Божидар Божанов в пост в социалната мрежа…

Iskra.bg (преди 55 дни)

Поклонението пред Тодор Славков е на 24 юли

Внукът на Тодор Живков почина на 21 юли в село Асен

Nova.bg (преди 55 дни)

Поклонението пред Тодор Славков ще е на 24 юли

Внукът на Тодор Живков ще бъде погребан в Централните софийски гробища

Dnes.dir.bg (преди 55 дни)

Ивайло Мирчев: Бойко Борисов постигна нещо, което не е успявал дори неговият ментор Тодор Живков

ПП-ДБ ще имат индивидуална среща с МЕЧ за вот на недоверие

Dnes.dir.bg (преди 55 дни)

Носталгична ревизия чрез държавната телевизия

Темата за носталгията по комунистическата диктатура явно няма да отпадне от публичността в близко бъдеще и това се…

Ivo.bg (преди 55 дни)

Христо Крушарски: Тодор Славков ми беше като син, искаше да се усамоти

Внукът на Тодор Живков е сложил край на живота си в къща, която е собственост на Крушарски

Nova.bg (преди 56 дни)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.