Mediapool.bg | 27.12.2021 11:51:16 | 221

До март България трябва да издаде всички заповеди по Натура, за да не тръгне дело в Съда на ЕС


До март догодина България трябва да издаде всички заповеди, свързани със защитата на местообитанията в мрежата Натура, за да не тръгне дело в Съда на ЕС. Страната ни е просрочила със 7 години последният срок за издаване на заповеди за зони за местообитанията. Крайният срок за коригиране изтича през февруари-март, посочи в понеделник новият зам.-министър на околната среда Тома Белев. "Не прилагаме добре директивата за хабитатите, не сме обявили всички защитени зони, трябваше да ги обявим до 2014 г. Седем години по-късно все още има 47 зони за обявяване. Други 186 заповеди трябва да се поправят, защото са с некачествени цели и режими (за запазване на ценните видове-б.а). Вероятно февруари или март е последният шанс да го спасим иначе просто тръгва дело в съда на ЕС”, каза Белев пред Нова телевизия. Както Mediapool писа на 12 ноември ЕК реши да сезира Съда на ЕС за това, че България продължава да не изпълнява ангажимента си да опазва естествените местообитания на дивата флора и фауна чрез обявяването на защитени зони, част от европейската екологична мрежа "Натура 2000". Процедурата на Брюксел срещу страната ни заради нарушението на евродирективата започна през януари 2019 г., а през юли 2020 г. бе отправено последно предупреждение за завеждане на дело, защото все още не са обявени повечето зони. Тогава стана ясно, че 207 от 229 зони не са обявени като такива и нямат планове за управление. През декември 2020 г. екоминистерството получи още едно последно последно предупреждение и от ведомството, тогава под ръководството на Емил Димитров – Ревизоро, обявиха, че ударно се издават заповеди за Натура зоните. През ноември от екоминистерството обявиха, че досега в Държавен вестник са били обнародвани заповеди за обявяване на 186 защитени зони за местообитанията. Те са нанесени в публичния регистър на министерството. За останалите 43 защитени зони е прието решение на правителството от лятото на тази година за промяна на границите им, които се очаква ЕК да одобри, съгласно процедурата. Тома Белев посочи още, че сред приоритетите му е подготовката на план как да се прилагат елементите на зелената сделка на ЕС в България. “Там има задължение за минимум 30% защитени територии”, каза Белев и отбеляза, че България покрива това изискване напук на всички, които критикуваха природозащитниците, че в България защитените зони заемат твърде голяма площ. Очакване за лифтове Единствено кметът на София Йорданка Фандъкова, облягайки се на Закона за устройство на територията, може да задължи собственика “Витоша ски” да поднови лифтовете на Витоша, заяви още Тома Белев. “Единственият, който може да задължи собственика съгласно ЗУТ да възстанови лифта или отстрани собствените строежи оттам е кметът на Столична община. Тя е предприела стъпки по отношение на Княжевския лифт, все още не са завършени, защото има съдебни процедури. Аз доколкото знам самият инвеститор има желание да поднови поне едни от двата туристически лифтове. Въпросът е да има целенасочено действие между инвеститор, община и органи по околната среда, което в момента липсва”, посочи Белев. Той бе категоричен, че сегашният План за управление на Витоша позволява на собственика да поднови съоръженията. На горещия въпрос какво става, ако собственикът не иска да ремонтира лифтовете Белев каза: “Общината може да каже след като не желаете, отстъпете оттук, махнете го и вече да търсим друг инвеститор”. Всъщност, сагата с подмяната на Княжевския лифт над София заби в тотално противоречащи си версии, разменяни индиректно между кмета Йорданка Фандъкова и собственика на съоръженията "Витоша ски" през предходния зимен сезон. Първо, Фандъкова обяви във фейсбук, че е направена "важна стъпка за възстановяване на Княжевския лифт". И уточни, че е получено одобрение от Регионалната инспекция по околна среда на задание за изработване на специализирания устройствен план за възстановяване на лифта. От "Витоша ски", което оперира пистите, влековете и лифтовете на Витоша, заявиха, че не знаят как ще се обновява Княжевския лифт, защото дружеството е игнорирано от разговорите за решението. Съмнение бе хвърлено и какво задание е одобрено от екоинспекцията - адвокатът на дружеството Петър Петров каза, че то се внася само от инвеститора, а фирмата не е предприемала тази стъпка. През 2019 г. за действителен собственик на "Витоша ски" бе обявен италианецът Ерик Гумерер, управляващ съдружник на фирмата за производство на системи за изкуствен сняг TechnoAlpin. Малко по-рано легендарният скиор Марк Жирардели се заяви като действителен собственик на концесионира на ски зоната в Банско "Юлен", след като дори премиерът Бойко Борисов заяви публично, че всички знаят, че реалният собственик е председателят на Българската федерация по ски и съсобственик на ПИБ Цеко Минев. "Категоричното становище на всички институции е, че промяна на Плана за управление на природния парк не е необходима, каквото дълго време беше настояването на собственика на лифта", написа Фандъкова. От "Витоша ски" контрираха, че са изненадани от това решение и подчертаха, че държавата и общината са ги "изолирали от дискусиите по обновяването на лифтовете. "10 дни се върти мантрата, че има решение за лифтовете. Никой не каза какво конкретно е то. Какво се е случило, че да твърди сега Фандъкова, че не трябва да се променя планът за управление на парк Витоша, след като лично в писмо, подписано от нея през април м.г., ни обясни, че за това, че предлагаме лифтът да се обнови в същото трасе, но с две нови стъпки, които попадат в парк "Витоша" , е необходима промяна на плана за управление на парка", разказа тогава Петър Петров. Само 30 000 лева за поддръжка на Витоша Новият зам.-министърът на околната среда Тома Белев каза, че във Витоша трябва да се инвестира много в алеи, в туристическа инфраструктура. В последните години Витоша е получавала едва 30 000 лв. за поддръжка и това дори се оказва много на фона на други планини. "В последните няколко години Витоша е получавала 30 000 лева за поддръжка на всичко в планината. Това е дори много, в Беласица са получавали по 5000 лева. В горите държавното финансиране е спаднало с 30%", каза още Белев. През 1989 г. там са работили 300 души, а поддръжката е възлизала на 1 млн. лв. 

Прочети цялата публикация