Който откаже да се бие в Украйна, попада в наказателен лагер
Руски военни наети със срочен договор, които отказват да се бият в Украйна, попадат в наказателни лагери. Условията в тези затвори са нечовешки - там подлагат войниците на психически натиск, насилия и издевателства.
Правозащитници съобщават, че войници по договор, които не желаят повече да се сражават и са подали молби за напускане на Украйна, получават откази. Отказващите се от военна служба често попадат в лагери и затвори в т.нар. Луганска народна република, разказват пред ДВ техни роднини и активисти.
Руснаците над 18 години могат да сключат договор за временна военна служба с Министерството на отбраната. Тези войници “по договор” в момента се сражават заедно с професионалната руска армия в Украйна. Много от тези договори са сключени преди Русия да започне инвазията си в Украйна, затова въпросните хора до последния момент не са знаели къде ще бъдат изпратени, обясняват правозащитници.
Някои от родителите на въпросните войници заминават за Донбас, за да се опитат да върнат синовете си в Русия. Край Брянка, според медиите, повече от 200 “отказали се” са задържани в наказателен лагер.
Жалба до главния прокурор
Има и други подобни лагери в регионите, контролирани от проруските сепаратисти - в Попасна, Алчевск, Стаханов и Красний луч. Това става ясно от жалба, подадена от членове на руски правозащитни организации до главния прокурор на Руската федерация. В документа се посочва, че роднини на шестима “отказали се” са се обърнали към правозащитниците. След като отказали да продължат участието си във войната, въпросните мъже са били откарани в затвори във въпросните градове, а някои са върнати на фронта. Военното ръководство на Русия отрича тези обвинения, но и не връща въпросните мъже обратно в Русия.
Войниците се оплакват от условията в затворите и от психическия тормоз, на който са подложени. "Става дума за престъпления срещу военнослужещи, незаконно задържане, изтезания и нечовешко отношение", се казва в жалбата.
Правозащитникът и координатор на организацията "Граждани и армия" Сергей Кривенко заяви пред ДВ следното: "В началото на юли беше съобщено, че някои от войниците са държани в ями", каза Кривенко. Роднините им твърдят, че задържаните са били бити.
Кривенко казва още, че един от затворниците е успял да избяга от ареста в Брянка и да стигне до Русия. "Ако в рамките на десет дни войникът на договор се върне в казармата, където е постоянно настанен, това не се счита за дезертьорство", обяснява той.
Връщане обратно на фронта
Някои от военните обаче били подложени на толкова силен натиск, че междувременно са оттеглили молбите си и са се върнали на фронта. Това казват пред ДВ родителите на друг войник, задържан в Брянка. "Първоначално войниците заявиха, че няма да се върнат във войната при никакви обстоятелства и няма да подписват нищо. Но изведнъж научаваме, че те се връщат на фронта, без да уведомят родителите си."
Според Александра Гармашапова, ръководител на базираната в САЩ фондация "Свободна Бурятия", войниците се подлагат на натиск и принуда да се върнат на фронта, като им се отправят заплахи за наказателно преследване.
В началото на юли фондация "Свободна Бурятия" съобщи, че около 500 войници “по договор” от Бурятия са отказали да се бият в Украйна и искат да се върнат у дома. Вестник "Верстка", който е блокиран от руските власти, твърди, че има общо 1793 такива войници.
“Сериозни нарушения на руските закони"
Първите откази на войници да продължат да участват в "специалната операция" са постъпили още в края на март, казва Сергей Кривенко. По това време първите руски части бяха изтеглени от района на Киев, за да се реорганизират за мисия в Източна Украйна. След това войниците потърсили контакт с правозащитници, за да им помогнат да анулират договорите си с руската армия.
Кривенко съобщава, че има все повече случаи на подобни откази. Въпросните войници са държани в затвори в ЛНР, за да не напускат зоната на бойните действия, казва той. "Това е сериозно нарушение на руските закони. Войник не може да бъде арестуван и задържан без съд. Само руски съд на руска територия има право да ги съди", каза Кривенко.
Прочети цялата публикация