Между два стола. Как “прозападната” Армения помага на Путин

Над две и половина години Руската федерация успява да заобикаля наложените от Запада след началото на пълномащабна военна агресия на Кремъл срещу Украйна санкции. Това обаче става възможно единствено благодарение на съюзнически държави. Сред страните, забогатяващи от заобикалянето на санкциите от страна на Русия, се откроява Армения. Макар правителство на Никол Пашинян и да заявява за “преориентиране” към Запада, фактите са налице: Ереван продължава да бъде играе ролята на ключов за Москва икономически партньор.

Политическият саботаж на “западните” усилия

Ереван, който декларира политиката за “преориентиране” към Запада, не се е присъединил към Резолюцията на Съвета на Европа (СЕ), подкрепила ордера на Международния наказателен съд за задържане на руския президент Владимир Путин. Това бе потвърдено от говорителката на арменското МВнР Ани Бадалян. По този начин, Ереван, който помпозно демонстрира на международната общност “дистанцирането” си от Москва, не е подкрепил инициативата на Европейския съюз (ЕС) и САЩ за създаване на трибунал за престъпленията срещу Украйна.

Властите в Ереван, които водят политика за седене на два стола от една страна създава впечатление за преориентиране към Запада, от друга – не бързат да прекъсват връзките си с Путин.

Особено красноречиво говори за това участието на Армения в заобикалянето на санкциите срещу Руската федерация и в бойкота на международната сцена на съответните антипутински политически резолюции.

“Въпреки влошаването на политическите отношения между Армения и Русия, двустранната търговия процъфтява, принуждавайки западните партньори да се замислят за подхода на Ереван към санкциите”, пише базираното в Брюксел издание Euractiv.

От началото на 2024 г. ЕС е приел 13-ия и 14-ия пакет санкции срещу Русия. В двата пакета общо са включени 310 физически и юридически лица от 8 държави, като формулировката е, че са “активни участници в заобикалянето на санкциите на ЕС”. Сред тях обаче както и преди липсва основния логистичен хъб на Путин, който му над две години му помага да заобикаля санкциите.

На “прозападната” уж Армения ѝ позволяват да нарушава санкционния режим, въпреки гръмкия призив на Европейската комисия (ЕК) за “строго преследване на онези, които помагат на Русия да заобикаля санкциите”.

Още през май 2023 г. директорът на Управлението за координиране на санкциите към Държавния департамент на САЩ Джим О'Брайън директно заявява, че Вашингтон вижда в лицето на Армения една от страните, които помагат на Руската федерация да заобикаля санкционния режим.

Думите обаче останаха само на хартия, тъй като властите в САЩ засега не са предприели никакви конкретни действия за предотвратяване на доставките през Ереван на санкционни стоки към държавата-агресор. Фактите, потвърждаващи, че Армения е сред ключовите руски канали за заобикаляне на санкции, са повече от достатъчни.

“Диамантената” схема

Около 3,5 млн. карата обработени и необработени диаманти на обща стойност около $561 млн. са били внесени в Армения през 2023 г., показват данните за световна търговия на ООН UN Comtrade Database. Над 48% от внесените в Армения скъпоценни камъни са доставени от Русия. През същата година Армения регистрира рекорден износ на диаманти – около 4,5 млн. карата.

“Данните за външната търговия на Армения сочат, че за износ отиват предимно необработените диаманти, а не скъпоценните камъни, обработени от арменски ювелири”, отбеляза през юли 2024 г. международната организация на разследващи медии Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP): “Тоест, Ереван се е превърнал в реекспортьор - Армения е просто транзитираща държава”.

Подчертава се, че реекспортът на руските диаманти продължава и през първата половина на 2024 г.: “Основният пазар за износ са Обединените арабски емирства, а основният източник на импорта остава Русия”.

Фактите около реекспорта намират потвърждение дори сред арменските икономисти. “Ако през 2023 г. Армения е изнесла 4,5 млн. карата диаманти, което е 30 пъти повече, отколкото е произведено в републиката ни, това е само по себе си крещящо доказателство за набиращия обороти реекспорт”, констатира в интервю за Deutsche Welle икономистът Агаси Тавадян.

“Икономическото чудо” с руски пари

През 2022 г., когато Русия нахлува в Украйна, експортът от Армения към Руската федерация е отбелязал безпрецедентен ръст от 187%. “Преобладаващата част представлява реекспортът”, призна тогава министърът на финансите на Армения Ваге Ованисян. През същата година е отбелязан и впечатляващият скок на БВП-то, който за пръв път в историята на независимата Република Армения е достигнал нивата от около 15%.

Като “абсурден” бе окачестви този икономически растеж на кавказката република британският вестник The Telegraph в анализа си от април 2023 г.: “Това изненадващо нарежда Армения на 3-то място сред най-бързорастящите икономики в света…”. “При населението от едва около 3 млн. души и БВП на глава от населението, което се равнява на под 1/10 от това на средно за един британец – това са просто невъзможни числа”, писа тогава изданието. “Но тези числа са реални…Санкциите просто не работят така, както трябва. Кремъл успя бързо и внимателно да заобиколи почти всички бариери, издигнати на пътя му”, констатира британският вестник.

През 2023 г., според официалната статистика на Армения, най-много стоки са били изнесени към Руската федерация – отбелязаният ръст е около 40%. “През 2023 г. реекспортът е насърчил съществено ръста на износа ни към Руската Федерация”, призна зам.-министърът на финансите на Армения Ваан Сирунян.

По данни към февруари 2024 г., от началото на пълномащабната война в Украйна, износът от Армения към Русия се е увеличил с цели 430%, показват данните на директора на Института за международни финанси и бивш стратегически експерт на Goldman Sachs Робин Брукс.

През март 2024 г. Брукс призова ЕС незабавно да вземе мерки срещу противоречащото на интересите на Брюксел и Вашингтон арменско-руско икономическо сътрудничество. “Износът на Армения за Русия нарасна значително”, обяви експертът, според когото става дума за “реекспорт на стоки от Китай и ЕС към Руската федерация”. “ЕС не може кой знае какво да направи с китайските стоки, но със сигурност може да спре потока на европейски експорт към Армения”, категоричен бе Робин Брукс.

Призиви за действие в световните медии

В продължение на почти три години проблемите с паралелния внос към Русия напук на ЕС и САЩ през страни като Армения, многократно попадаха в полезрението на авторитетни световни медии.

Така, според американския вестник The New York Times, през април 2024 г. представители на САЩ и ЕС и са разгледали документацията, потвърждаваща ръста на импорта в Русия през Армения на електронни компоненти с двойно назначение, използвани активно във военната индустрия: “Но, по неясни причини, санкционни мерки срещу Ереван на тази среща не са обсъждани”.

“Спазването на санкциите се усложнява от членството на Армения в оглавявания от Русия Евразийски икономически съюз”, констатира още едно водещо американско издание The Wall Street Journal, пояснявайки, че това обединение “в значителна степен елиминира митническите бариери между страните-членки”.

Въпреки наличните еднозначни данни, мненията на икономистите и отразяването на казуса в големите световни медии, Западът не предприема абсолютно никакви мерки срещу арменския реекспорт към Русия.

“Западът да увеличи натиска върху властите в Ереван”, призова в. The Washington Post още през май 2023 г., след като е налице “рязък скок на реекспорта от Армения към Руската федерация”: “Става дума за ключови стоки, включително електрониката”. “Властите във Вашингтон трябва да задействат всички налични инструменти”, писа водещото американско издание.

Николай Марченко

Прочети цялата публикация