Тодор Живков

Защо България никога не стана 16-та съветска република?

Комунистически лидер Тодор Живков два пъти предлага на съветските ръководители да включат България в Съветския съюз, но получава…

Burgas24.bg (27.06.2022)

Добри Джуров кремиран от гробаря измамник

На 17 юни се навършиха точно 20 години от смъртта на знаковия армейски генерал Добри Джуров.…

Struma.com (22.06.2022)

Изложба „Последният първи“: Картини и скулптури възкресяват Тодор Живков

Изложба „Последният първи“ представя НХГ в Музея на социалистическото изкуство на ул. „Лъчезар Станчев“ 7. Вернисажът за откриването…

Fakti.bg (17.06.2022)

Тодор Живков се завръща в изложба с негови портрети

Овластената личност като обект на изкуството е основната водеща тема в предстоящата изложба „Последният Първи” в Музея на…

Ploshtadslaveikov.com (14.06.2022)

На 7 юни 1988 г. Имаме втори космонавт

На 7 юни 1988 г. е изстрелян "Союз ТМ-5" с втория български космонавт Александър Александров.

Командир на полета…

Fakti.bg (07.06.2022)

Какво се случи с австрийското наследство на любимата на Тато Дража Вълчева?

Какво се случва с австрийското наследство на Дража Вълчева, питат се ветерани от БСП 6 години след смъртта…

Fakti.bg (03.06.2022)

Книга за последния съветник на Тодор Живков - интервюта и статии на Костадин Чакъров

В Клуб ”Перото” на НДК ще бъде представена последната, посмъртно издадена книга на Костадин Чакъров. Книгата за последния…

Frognews.bg (02.06.2022)

Тодор Живков преди 30 години: Съдете ме! Но идва времето, когато народът ще остане без хляб и без чест

Само два месеца след свалянето му от партийния връх бившият Първи се оказва ВИП арестант, срещу когото прокуратурата…

Struma.com (31.05.2022)

Ето коя наша актриса ще играе Людмила Живкова

В края на снимачния процес е филмът, посветен на Людмила Живкова, чийто продуцент е Деси Тенекеджиева по сценарий…

Fakti.bg (22.05.2022)

Нова книга: "Елизабет Финч" от Джулиан Барнс

Издателство "Обсидиан" превод от английски език Надежда Розова, цена 19 лв. Читатели и критици единодушно определят…

Capital.bg (20.05.2022)

Ген. Атанасов: След Тодор Живков най-сервилният поддръжник на руските интереси в България е Бойко Борисов

След Тодор Живков най-сервилният поддръжник на руските интереси в България е Бойко Борисов. В това съм убеден, има…

Frognews.bg (13.05.2022)

Тодор Славков разкри какво е заръчал баща му преди да си отиде: Работя върху това

"Всеки ден си мисля за баща ми - Иван Славков. На него и на дядо ми Тодор Живков…

Ruse24.bg (12.05.2022)

Тодор Славков разкри какво е заръчал баща му преди да си отиде: Работя върху това

"Всеки ден си мисля за баща ми - Иван Славков. На него и на дядо ми Тодор Живков…

Burgas24.bg (12.05.2022)

Комплекс за малоценност? Защо толкова много българи не виждат кой кого нападна.

Коментар от Веселин Стойнев:

България отново е негативен челник в европейска класация, макар и този път тя да…

Fakti.bg (11.05.2022)

Портрет на българския всевластник

Коментар на Калоян Георгиев, юрист

Нашата страна в славната си история винаги е имала изумителни владетели.…

Fakti.bg (10.05.2022)

Светослав Овчаров: Съвременните русофили са като религиозни фундаменталисти

Светослав Овчаров е от хората, които без излишен шум, са изградили филмография в обем като за няколко…

Capital.bg (09.05.2022)

Каква ще е съдбата на легендарното летище Узунджово

Летище Узунджово край Хасково е неизменна част от историята на Българската армия. Заради близостта си до две…

Cross.bg (09.05.2022)

Кънчо Стойчев: Кабинетът пое глътка въздух

Фон дер Лайен казва: „Аз искам Украйна да победи“. Ами аз по-голяма глупост не съм чувал. Някакъв склерозирал…

Fakti.bg (06.05.2022)

”Ще си мълчим”: 36 години от аварията в ”Чернобил”

“Ще си мълчим”. Ето така Тодор Живков взима решението да скрие случилата се само на няколкостотин километра от…

Frognews.bg (26.04.2022)

Гергана от Фермата е внучка на последния шеф на УБО

Драматична е съдбата на една от внучките на последния шеф на УБО - Ген. Георги Милушев, който понастоящем…

Fakti.bg (23.04.2022)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.