Тодор Живков

Цял живот с бай Тошо, Жени Живкова и приятеля им Бойко. Аман!

За ЧНГ или заради нещо друго със сложен подтекст бТВ реши след новогодишната нощ и Васильовден да ни…

Frognews.bg (02.01.2021)

Отиде си и най-ексцентричният артист в България Папа Жан

COVID-19 е покосил най-ексцентричният художник в България Папа Жан. Тъжната вест съобщиха негови приятели и почитатели във Фейсбук.…

Cross.bg (29.12.2020)

Коронавирусът погуби и ексцентричния художник Папа Жан

Художникът Иван Георгиев, известен на широката публика като Папа Жан, си е отишъл от този свят на 63-годишна…

Mediapool.bg (29.12.2020)

Тошо Тошев: Дано се намери ваксината за лечението на Отечеството

"2020-а беше доста многопластова година - пандемия, протести", каза пред БНР журналистът Тошо Тошев.

Според него антиправителствените протести, които…

Bnr.bg (28.12.2020)

Красен Станчев: След протестите се наблюдава „окопаване“ на държавната администрация

От началото на протестите до момента в цялата държавна администрация се наблюдава пълно бездействие, „окопаване“ и внимание какво…

Bnr.bg (28.12.2020)

Внучката на бай Тошо отказала да бъде вице на Румен Радев, Борисов бил умен човек

Дизайнерът Евгения Живкова, внучка на Тодор Живков и дъщеря на Людмила Живкова, е отказала да бъде вицепрезидент на…

Frognews.bg (27.12.2020)

Внучката на Живков: Предлагаха ми да бъда вицепрезидент на Радев

Какво още разказа внучката на Тодор Живков - Евгения Живкова

Vesti.bg (27.12.2020)

Внучката на Живков: Хора от БСП ми предложиха да бъда вицепрезидент на Радев

"Хора от БСП" са предлагали на внучката на Тодор Живков да бъде вицепрезидент на Румен Радев. За това разказа…

Offnews.bg (27.12.2020)

Жени Живкова отказала да бъде вице на Румен Радев

Dariknews.bg (27.12.2020)

Жени Живкова отказала да бъде вице на Румен Радев

Dariknews.bg (27.12.2020)

Евгения Живкова отказала да стане вицепрезидент

Дизайнерът Евгения Живкова, внучка на Тодор Живков и дъщеря на Людмила Живкова, е отказвала два пъти да бъде…

Burgas24.bg (27.12.2020)

Жени Живкова отказала да бъде вице на Румен Радев

Предлагаха ми да стана вицепрезидент на Румен Радев. Няма да кажа точно кой, но бяха хора от БСП.…

Dariknews.bg (27.12.2020)

До 100-150 г боб на Бъдни вечер, повече вреди: Какво да правим с времето в карантина

Тъй като Бъдни вечер остана една от малкото, в които на масата слагаме боб, добре е да ви…

Slava.bg (23.12.2020)

Феноменът Яна Язова – парченце по парченце

Драматизъм и творчески разкрития в рамките на три епохи бележат съдбата на писателката и поетеса Яна Язова –…

Bnr.bg (22.12.2020)

Заради Мегз или Борисов си тръгва Карбовски от бТВ?

Няма да гледаме повече „Втори план“ на Мартин Карбовски по бТВ. Промени в програмната схема, - аргументират се…

M.fakti.bg (19.12.2020)

Почина партизанинът от Босилеградския отряд, който пръв поиска оставката на Тодор Живков

Райчо Стоев прави това две години преди промените - през 1987 г.

Dnes.dir.bg (17.12.2020)

Македонски дипломат: С Тито бяхме в Европа, а българите живяха ужасно при Живков

Сравнението между Тито и Хитлер е шега и ние няма нужда да коментираме подобни думи. Това заяви бившият…

M.fakti.bg (16.12.2020)

По-малко приказки...

Less talk. More action. По-малко приказки. Повече работа. Написа го Антъни Джошуа след победата над Кубрат Пулев в…

Slava.bg (14.12.2020)

Под прозорците на властта: Нов национален протест готвят граждани

Национален протест готвят граждани в 159-ия ден на гражданското недоволство. 14-ти декември е денят на първия политически протест…

Frognews.bg (14.12.2020)

Борисов, Доган и Пеевски осигуряват на Ердоган умираща България. Той ги поздрави

От престараване дори най-акуратно подредените сценарии стават смешни. Преди години, по време на районна партийна конференция в столицата,…

M.fakti.bg (13.12.2020)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.