Тодор Живков

Ловната дружинка – състав

Допълнение към „110 години Тодор Живков: Ловната дружинка като център на властта“ Акад. Ангел Балевски, 19088 г. Снимка:…

E-vestnik.bg (27.02.2021)

Ускорената предизборна ваксинация на Бойко е ялова политика, подобна на предконгресните обещания на неговия Тато

Едноличната власт на Тодор Живков в НРБ не се различаваше от днешната…

Ivo.bg (23.02.2021)

Това не е Тодор Живков. Не сме в социализма. Но много прилича...

“Селски здравен участък” гласеше табелата на бялата грапава стена. Пред вратата на кабинета - друг метален надпис: “Децата…

M.fakti.bg (23.02.2021)

Филмови дейци искат Радев да наложи вето върху закона за киното

Над 270 режисьори, актьори, продуценти, сценаристи, оператори и други филмови дейци се подписаха през уикенда в отворено писмо…

M.fakti.bg (23.02.2021)

Васил Кирков – първият български Хамлет

Забравеният днес велик български артист Васил Кирков / 1870, Карлово - 1931, София/ е творец с ярка, рядко…

M.fakti.bg (23.02.2021)

272 кинодейци зоват президента да наложи вето върху Закона за филмовата индустрия

Кинодейци излязоха днес с отворено писмо към президента Румен Радев, с което настояват да бъде наложено вето на…

Offnews.bg (22.02.2021)

Готвачът на Живков разкри кулинарните тайни на Първия, Брежнев и Кастро

Йордан Стоичков е известен като "готвачът на Тодор Живков", но е готвил и за Брежнев, Ким Ир Сен,…

M.fakti.bg (22.02.2021)

Това не е Тодор Живков. Не сме в социализма. Но много прилича...

Frognews.bg (22.02.2021)

Кой създаде мутрите - тема на ФАКТИ, част 2. Коментар на Росен Миленов

След като през изминалата седмица от ФАКТИ започнахме нова инициатива, за да получим отговор на въпроса кой създаде…

M.fakti.bg (19.02.2021)

Обратната страна на Витоша: пълно езеро, елени и мечки, приказни селца

Витоша не е само за ски. Планината на София има и обратна страна. Южните и западните й склонове…

Slava.bg (18.02.2021)

И Говедарци е курорт с хубава писта и влек

В близост до Централната планинска школа - Мальовица се намира и село Говедарци. При соца то влизаше в…

Slava.bg (16.02.2021)

Спорт + шампанско или еленски бут недалеч от Велико Търново

Кой казва, че само френските курорти предлагат комбинацията от шампанско и ски. Всъщност, първото българско шумящо вино –…

Slava.bg (15.02.2021)

Спомен за Тодор Колев

На 15 февруари се навършват 8 години от кончината на един от любимите български актьори и музиканти Тодор…

Bnr.bg (15.02.2021)

Христо Иванов: Контролираният вот се разпределя и към ВМРО

Вече се вижда мобилизиране на клиентелските мрежи за купуване на гласове, а контролираният вот от 300 000 -…

Mediapool.bg (14.02.2021)

Христо Иванов: Контролираният вот вече се разпределя и към ВМРО

В клиентелските мрежи за купуване на гласове се забелязва мобилизация. А контролираният вот от около 300 000-400 000…

Offnews.bg (14.02.2021)

Христо Иванов: Контролираният вот вече се разпределя и към ВМРО

„За нас фокусът е върху работата, а не върху пиарските акции и масовките пред медиите. Искаме да свършим…

Bnr.bg (14.02.2021)

Домът на хумора в Габрово показва портрети на любими на поколения българи артисти

Любимите лица на хумора и сатирата събира в една зала Домът на хумора в Габрово. Изложбата е от…

Bnr.bg (12.02.2021)

„Сталин, Тито, Димитров и Тато“ от д-р Тотко Найденов

„Постарал съм се да опиша престъпленията на част от комунистическите лидери и разделението в българския народ. Александър Стамболийски…

Bnr.bg (11.02.2021)

Кой създаде мутрите - тема на ФАКТИ, част 1. Коментар на Осман Октай

Изреченият от президента Румен Радев лозунг "Мутри, вън'' определено се превърна в слоган №1 на протеста, започнал през…

M.fakti.bg (10.02.2021)

Готвачът на Бай Тошо с нова кулинарна книга

Поемете на едно невероятно гастрономическо пътешествие с готвача на Тодор Живков, Бай Данчо. Най-новата кулинарна библия „Всички мои…

Slava.bg (09.02.2021)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.