Ако Борисов не иска правителството да бъде пометено от разгневената улица

Правителството е с минимални жизнени функции. Ако Борисов не иска то да бъде буквално пометено от разгневената улица, трябва спешно да предприеме нещо. И да даде отговор на три основни въпроса. Коментар на Д. Смилов.

Управлението на ГЕРБ и Обединените патриоти е в ремисия. Миналата седмица диагнозата беше фатална: ГЕРБ обявиха четири възможни варианта за бъдещето, нито един от които не беше с премиер Бойко Борисов. (Всъщност, четвъртият съдържаше странната формула "премиерът остава, но излиза в посоянен отпуск, която щеше да е истинска парламентарна иновация.) След това бяха оповестени и поисканите оставки на министрите Горанов, Маринов и Караниколов заради съмнения за връзки с ДПС (за останалите министри явно няма съмнения). Това дойде твърде много на патриотите, защото те разбраха, че управлението може да си отиде без те да са консултирани или дори уведомени. За да се уталожат тези притеснения, важните решения бяха оставени за след вота на недоверие.

Времето за тези важни решения дойде. Изглежда, Борисов смята да остане на власт с помощта на четири министерски оставки: трите на споменатите министри плюс тази на министъра на туризма Ангелкова. Освен това в изявлението си той намекна, че след изтичане на мандата ще се оттегли в партията си: това е неясно твърдение, но би могло да се тълкува, че няма да се бори за премиерския пост. Но дотогава - я камилата, я камиларят, както се казва.

Сега правителствените спин-доктори ще се надпреварват да обясняват, че управленският формат не е съвсем мъртъв. Все още има тикове и преритвания, които според тях са признаци на живот. Томислав Дончев, например, смята, че с приемането на доза дистанционно гласуване (електронно и по пощата), управлението може да се вдигне на крака или поне до седнало положение. За тази цел мнозина разчитат и на милиардните инжекции от ЕС в българската икономика: Борисов обеща още отсега раздаване на пари на най-засегнатите от кризата групи. Врачува се, че управленските алтернативи също бързо ще се споминат и затова не си струва страната да харчи пари за подмяна на политическия мъртвец.  

Всички тези наблюдения са интересни, но те не засягат същността на проблема. А ГЕРБ съвсем систематично бяга от тази същност. Хората да се оставят да бъдат отново заблудени или просто да се уморят да протестират - изглежда това е надеждата на управляващите.

Вместо този политически опортюнизъм, би било по-добре ГЕРБ и партньорите им да дадат смислени отговори на следните въпроси:

1. Отношенията с ДПС: Вече и децата разбраха, че ДПС не е във формална коалиция с ГЕРБ и на вот на недоверие Движението дори може да гласува срещу правителството. Също така се знае, обаче, че неформално това управление не може да мине без ДПС. Например, данъчната политика, закупуването на изтребители и ключови назначения (Иван Гешев включително) просто нямаше да се случат без Движението.

Така че, ако ДПС наистина искаше да свали правителството, би могло да го направи на такива конкретни вотове, където гласовете им наистина бяха необходими. Нещо повече, ДПС дава постоянна и сериозна медийна подкрепа на правителството, срещу което е уж в опозиция. Само този факт би бил достатъчен, за да разкрие фасадността на тяхната опозиционност. Но още по-важна е съдебно-прокурорската подкрепа на ДПС за Борисов, която е и основната причина действията на Иван Гешев (но не само) да изглеждат пристрастни, едностранчиви и политически оцветени. Срещу тази сериозна политико-медийна и наказателна подкрепа, ДПС получават ответни ползи. Стана ясно, че те кадруват заедно с ГЕРБ - нещо, което и патриотите забелязват от време на време. Но по-важни са икономическите облаги, които бизнес империята на хора от ДПС извлича като дивидент за подкрепата. Студеният резерв, ТЕЦ "Варна", пристанището към него, частен кей в Росенец, охрана от НСО - това са най-видимите примери през последните месеци. Но основното е влиянието на членове на ДПС във финансовия сектор и банките, което доведе и до фалита на КТБ: разпределението на наследството на тази банка все още не е приключило и сред заинтересованите лица изпъкват ключови фигури на движението. Преразпределението на активите в хазарта - където пак същите лица изглежда имат интереси, доведе до скандалите с Васил Божков. Накратко, въпросът към ГЕРБ е защо допускат такава търговия с политическо влияние. И нека някой не остава с впечатлението, че ГЕРБ са жертва на изнудване и са нямали друг начин да управляват. Това е техен (или поне на Борисов) избор, който е правен доброволно и с желание винаги, когато се е налагало. А и изгодите за ГЕРБ едва ли са били чисто и само политически, ако съдим по някои нощни шкафчета;

2. 700-те милиона:  Сериозните проблеми на ГЕРБ напоследък започнаха с един конкретен, мащабен скандал. Този за 700-те милиона пропуснати ползи за бюджета в резултат на спорна регулация в хазарта. За този скандал е необходимо понасяне на политическа отговорност. Оставката на министър Горанов е добра крачка, но не достатъчна. Около този скандал се родиха съвсем обосновани съмнения, че заради 700-те милиона Божков се е отплащал на управляващите по много начини: пари за "Левски", за НОВА телевизия, а и директни обвинения за вземане на подкупи в размер на десетки милиони. Всичко това не може просто да се забрави с една оставка;

3. Главният прокурор: ГЕРБ заеха незащитима позиция по отношение на главния прокурор. Както при назначаването му, така и сега, те твърдят, че разделението на властите ги "кара да не се месят" в съдебната сфера. Тази позиция е двойно погрешна: първо, конституцията и законите изискват от тях да се "месят" по определен начин; второ, те реално се месят и то не винаги прозрачно и юридически издържано. Конституцията изисква управляващите - чрез министъра на правосъдието - да заемат ясна позиция дали главният прокурор уронва престижа на съдебната власт. Като прецени, че има основания, министърът трябва да инициира процедура пред ВСС за отстраняване на главния прокурор. Фактът, че ГЕРБ не са направили това, означава, че те подкрепят Гешев в сегашната ситуация и одобряват дейността му. Т.е. позицията, че "не се месят" е несъстоятелна. Още по-тревожни са сигналите за неформални намеси на политици в съдебната система и особено в кадруването по висшите ѝ етажи. "Ти си го избра" е фраза, която говори сама за себе си. Но тази фраза не описва инцидент в системата, а по-скоро начина ѝ на функциониране. И в сегашните скандали беше разкрита информация, че висши магистрати минават преди назначението си през определени политически офиси и то не само на формално управляващите. Разбира се, никой не се е самосезирал по подобни твърдения. А да не говорим и за скандала с "джуджетата", който също нарисува мрачна картина на политико-магистратски-криминални обвързаности. Та въпросът към ГЕРБ е какво толкова одобряват в този модел и защо не заемат позиция срещу него? Дори БСП - макар и с неохота - разпознаха Иван Гешев като символ на порочните политико-магистратски отношения: ГЕРБ обаче се ослушват. И не само се ослушват, но и оставиха министър Кирилов в правителството, което си е бомба с (много къс) закъснител.

Големият риск за Борисов и партията му е, че ако се опитат да "минат" само с някои министерски оставки и въвеждане на дистанционно гласуване, трите съдържателни въпроса, повдигнати по-горе, ще останат да висят със страшна сила. Тепърва ще видим как протестиращите ще реагират на тях. Но дори и протестите да намалеят през август, есента ще се нагорещи и тогава към тези питания ще се добавят и други: здравни и икономически.

Отлагайки изборите, ГЕРБ рискува да създаде изключително взривоопасна ситуация, в която едно правителство с минимални жизнени функции просто би било пометено, а партиите зад него - електорално разгромени. Но тогава и възможностите за рационален и договорен изход от кризата ще са много по-малко, и решенията наистина ще се диктуват от разгневените улици. Струва ли си такъв риск за няколко месеца управление със силно нарушена легитимност?  

  

Прочети цялата публикация