ISW: Русия използва съюзниците за да заобиколи санкциите

Финансистът на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин обяви на 25 май, че е започнал да предава позициите си в Бахмут на руското Министерство на отбраната (MO). Той твърди, че групата ще се оттегли напълно от града на 1 юни. Пригожин също така иронично обяви, че планира да остави боеприпаси и провизии, а и войници за редовните руски войски, ако е необходимо.

Oстава неясно дали "Вагнер" ще може да изтегли целия си контингент до 1 юни.

Това се казва в дневния анализ на ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната (ISW).

Русия и Беларус подписаха споразумения за разполагане на руски тактически ядрени оръжия в Беларус - част от дългогодишните усилия за циментиране на фактическия военен контрол на Русия над Беларус, въпреки че Русия все още не е разположила ядрени оръжия в Беларус и възможното им разполагане е много малко вероятно предвещава всяка руска ескалация. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу и министърът на отбраната на Беларус Виктор Хренин подписаха документи за разполагането на руски нестратегически (тактически) ядрени оръжия на беларуска територия по време на среща на министрите на отбраната на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) в Минск, Беларус на май 25.

Шойгу подчерта, че Русия ще запази контрола върху тактическите ядрени оръжия в случай на тяхното разполагане в Беларус и заяви, че беларуските самолети вече са способни да носят ядрени оръжия. Руският президент Владимир Путин по-рано обяви на 25 март, че Русия ще разположи тактически ядрени оръжия в Беларус до 1 юли, вероятно за да поднови уморените информационни операции за потенциала за ядрена ескалация заради войната в Украйна.

Русия отдавна разполага с ядрени оръжия, които са в състояние да ударят всяка цел, което и тактическите ядрени оръжия, изстреляни от Беларус, също могат. ISW продължава да счита, че е изключително малко вероятно Путин да използва ядрени оръжия в Украйна или другаде.

Шойгу също така обяви, че руските сили ще разположат допълнителни военни контингенти в Беларус. Те са с цел развитие на военната инфраструктура, разширяване на съвместната бойна подготовка и провеждане на разузнавателна дейност в близост до границите на съюзната държава.

Разполагането на тактически ядрени оръжия в Беларус изисква както значителна военна инфраструктура, така и руско командване и контрол върху елементи от беларуските въоръжени сили. Кремъл вероятно възнамерява да използва тези изисквания за по-нататъшно подчинение на беларуската сфера на сигурност под Русия.

Руският президент Владимир Путин се срещна с лидерите на страните-членки на Евразийския икономически съюз и няколко други постсъветски държавни глави на Висшия евразийски икономически съвет в Москва на 25 май. Това вероятно е с цел разширяване на възможностите за избягване на санкции. Президентът на Армения Никол Пашинян, президентът на Беларус Александър Лукашенко, президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев и президентът на Киргизстан Садир Джапаров присъстваха на срещата заедно с лидери на държави извън Евразийския икономически съюз (ЕАИС), включително президента на Азербайджан Илхам Алиев, президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев и таджикския президент Емомали Рахмон.

Изпълнителният секретар на Общността на независимите държави (ОНД) Сергей Лебедев и генералният секретар на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) Джан Мин също присъстваха на срещата.

Путин, Пашинян и Токаев призоваха за по-нататъшно развитие на отношенията на ЕАЕС с трети страни, включително договарянето на споразумения за свободна търговия с Обединените арабски емирства, Индия, Египет, Индонезия, Израел и Иран.

Токаев подчерта усилията за създаване на нови международни транспортни маршрути до Китай, Индия, Пакистан, Иран, Близкия изток, Източна Азия и Югоизточна Азия.

Токаев също предложи да помогне на Русия да пусне високоскоростната товарна железопътна линия Челябинск-Болшак-Иран с дължина 2873 км, проект, подобен на неотдавнашното споразумение между Русия и Иран за изграждане на сегмент от железопътния коридор Север-Юг между Ращ и Астара с цел укрепване Руско-иранско военно-икономическо сътрудничество.

Путин също така призова ЕАЕС да създаде технологични съюзи с трети страни, вероятно насочени към осигуряване на критични компоненти, които Русия се бори да произвежда или придобива сама.

Кремъл вероятно се опитва да убеди страните-членки на ЕАЕС и други постсъветски страни да помогнат в текущите схеми на Кремъл за избягване на санкции с Китай, Иран и други, като улеснят логистиката на тези схеми.

Путин призова за увеличаване на броя на новите съвместни предприятия под общата търговска марка "произведено в ЕАЕС", мярка, която вероятно има за цел да ребрандира руските продукти като продукти от ЕАЕС, за да се избегнат западните санкции върху износа.

Лукашенко и Токаев изрично призоваха за създаването на пълноценен икономически съюз с функциониращ общ пазар, а Лукашенко заяви, че представителите на ЕАЕС обсъждат създаването на общ пазар за газ, нефт и петролни продукти.

Беларус и Казахстан вероятно са силно ангажирани в подпомагането на Русия да избегне санкциите и Кремъл вероятно се стреми да разшири и формализира тези отношения с по-широкия ЕАЕС.

ISW по-рано оцени, че Кремъл изглежда използва своето господство в CSTO, за да ухажва държавите-членки да доставят технологии с двойна употреба, които Русия не може директно да закупи поради санкциите на Запада, и изглежда, че Кремъл се опитва по подобен начин да увеличи ролята си в ЕАЕС.

Губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков обяви, че руските официални лица са създали седем батальона за териториална отбрана в Белгородска област към 24 май, вероятно за да демонстрира личния си ангажимент в отбраната на руските гранични райони след общоруския проукраински набег на 22 май в Белгородска област.

Гладков посочи, че седемте батальона са общо 3000 души, като посочи, че те вече са боеспособни части. Той по-рано обяви създаването на няколко батальона за териториална отбрана през декември 2022 г. и вероятно е подновил обсъждането им в отговор на повишеното безпокойство в граничните райони след нападението на 22 май.

Известен руски блогър заяви на 24 май, че тези батальони имат силно присъствие, но са силно възпрепятствани от недостатъчно снабдяване с оръжия.

Блогърът твърди, че генералният секретар на Обединена Русия Андрей Турчак е призовал президента Путин да се заеме с правните проблеми, свързани с предоставянето на оръжие на батальоните преди месец.

Тези батальони обаче, ако бъдат оставени без финансиране и оборудване, е много малко вероятно да окажат съществен положителен ефект върху сигурността на руските гранични райони. Публичността на тези формирования също вероятно има за цел да подкрепи текущите руски информационни операции, които имат за цел да генерират подкрепа за продължителна война чрез представяне на Украйна като екзистенциално заплашваща Русия.

Финансистът на "Вагнер" Евгений Пригожин проведе среща с представители на руски области, граничещи с Украйна, за да обсъдят укрепването на граничните райони на 24 май. Пригожин предложи създаването на допълнителни окопи, землянки и огнева подкрепа по руско-украинската граница, твърдейки, че тези структури могат да осигурят значителна защита срещу възможни военни заплахи.

Пригожин също подчерта необходимостта от засилване на присъствието на руските сили по границата, разширяване на въоръжението на граничарите и преквалификацията им от използване на картечници към гранатомети.

Пригожин заяви, че нападението на Белгородска област на 22 май от изцяло руските проукраински сили разкрива как Русия няма сили за бързо реагиране, необходими за защита на границите си срещу военни заплахи.

Пригожин заяви, че всеобщата мобилизация на руското население е неизбежна. Сега трябва да започне обща мобилизация, за да се осигури необходимото обучение на хората. Процес, който обикновено отнема най-малко четири до шест месеца.

Вагнер и руските сили са се ангажирали по-специално с предишни усилия за укрепване на граничните райони и неотдавнашното нападение в Белгородска област разкри големи недостатъци в тези усилия. Губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков съобщи на 9 март, че руските власти са похарчили 10 милиарда рубли (около 132 милиона долара) за изграждането на "засечната линия" от укрепления по границата на Белгородска област с Украйна.

Пригожин обяви изграждането на набор от укрепления, наречени "Линията на Вагнер" в Луганска, Донецка и Белгородска области през октомври 2022 г. и директно критикува руската бюрокрация, че не подкрепя изграждането на линията.

Новите призиви за укрепване на руските региони по протежение на руско-украинската граница вероятно няма да имат съществен ефект, тъй като руските сили и силите на Вагнер ще разпределят неправилно човешка сила, която би била по-подходяща за поддържане на активни настъпателни операции (или отбрана в самата окупирана Украйна) чрез окомплектоване на тези укрепления. Съществуващите укрепления и отбранителни приготовления не направиха много, за да осуетят ограничения набег на 22 май в Белгород. Пригожин вероятно се възползва от безпокойството в информационното пространство около тази реалност след нападението, за да изгради собственото си вътрешно влияние.

Руският политически стратег Константин Долгов заяви на 25 май, че е бил уволнен в резултат на интервюто му от 23 май с Пригожин. Долгов твърди в Telegram, че е бил уволнен от позицията си в руската пропагандна платформа Telega Online "заради интервю с Пригожин" и опроверга твърденията, че е имал предишни планове да напусне.

Пригожин използва интервюто си с Долгов, за да подчертае огромния мащаб на загубите, понесени от групата "Вагнер" по време на битката при Бахмут, да отправи остри критики срещу министъра на отбраната Шойгу и началника на руския генерален щаб армейски генерал Валерий Герасимов, да атакува семействата на руски елити, и неясно заплашват с насилие.

Долгов се оплака, че е лично наказан за отговорите на Пригожин, тъй като руските власти не могат да направят нищо за самия Пригожин и предположи, че руският президент Владимир Путин не би се съгласил с неговото уволнение.

Уволнението на Долгов може да е част от по-голяма информационна кампания, прокарвана от руските власти, която има за цел тихомълком да лиши Пригожин от избирателни права в опит да се противопостави на непрекъснато нарастващата платформа на Пригожин, която продължава да лишава руските военни служители от информационен кислород.

Русия извърши още един масиран удар с безпилотни самолети Shahed-131/136 в Украйна в нощта на 24 срещу 25 май. Украински военни източници съобщиха, че руските сили са изстреляли 36 безпилотни самолета Shahed-131/136 към Украйна от северна и южна посока и Украйна е свалила всичките 36 дрона.

Руски блогъри твърдят, че някои от безпилотните самолети са достигнали целите си през тиловите райони на Украйна, включително Киевска област.

Южното оперативно командване на Украйна отбеляза на 25 май, че Украйна е унищожила 357 дрона от типа "Шахед", откакто Русия започна да ги използва през 2022 г.

Белият дом съобщи на 15 май, че Русия е закупила над 400 дрона (предимно Shahed) от Иран от август 2022 г.

Предположението, че Украйна е свалила 357 безпилотни летателни апарата Shahed от август 2022 г. насам, вероятно е преувеличено. Украинските официални лица може понякога да считат катастрофите на дронове поради грешка или техническа неизправност като официални сваляния, така че действителният брой вероятно ще бъде малко по-нисък.

Руският президент Владимир Путин продължи опитите да представи Русия като ефективен международен посредник, като посредничи в преговорите между арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев. Кремълската новина РИА Новости съобщи на 25 май, че Пашинян е заявил, че Армения и Азербайджан са се споразумели за взаимно признаване на териториалната цялост.

Алиев отбеляза, че Армения и Азербайджан могат да постигнат мирно споразумение сега, когато Армения признава Нагорни Карабах за част от Азербайджан. Информационният канал на Кремъл ТАСС съобщи, че Пашинян е квалифицирал това изявление на 22 май и е подчертал, че Армения ще признае Нагорни Карабах за част от Азербайджан при условие, че Азербайджан гарантира сигурността на арменските жители на Нагорни Карабах.

Руските медии съобщиха, че Путин е отбелязал важността на споразумението и е улеснил двустранните преговори с Пашинян и Алиев преди провеждането на тристранна среща.

Президентът на Европейския съвет Шарл Мишел също проведе разговори за нормализиране на арменско-азербайджанските отношения. Путин вероятно се стреми да действа като дипломатически противовес на европейското участие в евразийските въпроси.

Съобщава се, че руските сили продължават да набират персонал с различни заболявания като част от продължаваща кампания за криптомобилизация. Руската служба на BBC съобщи на 5 май, че руското министерство на отбраната е отказало да разшири списъка със заболявания, които биха освободили дадено лице от мобилизация.

Руското независимо издание за новини Verstka съобщи, че руските сили набират персонал, който е ХИВ-позитивен, има туберкулоза и хепатит. Стотици са руските военни, които имат ХИВ. ISW по-рано съобщи, че набират персонал с различни заболявания.

Руската отбранителна индустриална база продължава да се сблъсква с производствени предизвикателства поради недостиг на персонал. Първият заместник-министър на промишлеността и търговията на Русия Василий Осмаков съобщи, че основното предизвикателство пред руската индустрия е липсата на персонал, а не санкциите.

Съобщава се, че директорът за специални задачи на концерна в Уралвагонзавод (единствената танкова фабрика в Русия) Кирил Федоров твърди, че един от производителите на Уралвагонзавод ChTZ-Uraltrak е увеличил броя на служителите си с 30 процента, за да увеличи производството за войната.

ISW по-рано съобщи за руски отбранителни фирми, които се борят с недостиг на персонал и специалисти.

Руските служители продължават да обявяват партньорства с различни местни руски служители за подобряване на стандарта на живот в окупираните територии. Ръководителят на Донецката народна република (ДНР) Денис Пушилин заяви на 25 май, че се е срещнал с губернатора на Кемеровска област Сергей Цивилев, за да обсъдят възстановяването на пътища, училища, болници и друга цивилна инфраструктура в окупираната Хорловка, на която Кемеровска област е патрон.

Цивилев съобщи, че Кемеровска област е организирала "лятна ваканция" за 500 деца от окупираната Донецка област.

Ръководителят на Херсонска област Владимир Салдо заяви на 25 май, че група руски федерални служители са посетили окупираната Херсонска област за двудневно работно пътуване, за да обсъдят възможностите за подобряване на социално-икономическите условия в региона, включително развитие на училищата и регулиране на цените и доставките на медицината.

Ръководителят на Крим Сергей Аксьонов благодари на руския президент Путин на 25 май за предоставянето на 6,7 рубли (около 83,7 милиона долара) за ремонт на пътя.

Руските власти продължават усилията си за икономически контрол върху окупираните територии. Окупационният ръководител на област Херсон Владимир Салдо заяви на 24 май, че администрацията му официално е въвела указ, насочен към регулиране на цените на дребно по време на продължаващия период на военно положение.

Салдо заяви, че окупираният Херсонски областен департамент за търговия на дребно и търговия е създал списък със стоки, които са регулирани спрямо максималните цени, към които индивидуалните предприемачи, окупационните власти и юридическите лица трябва да се придържат. Салдо заяви, че онези, които нарушат заповедта, първо ще получат предупреждение, а допълнителни нарушения ще бъдат глоби от 20 000 рубли (около 250 долара) до 100 000 рубли (около 1250 долара).

Руските власти продължават да рекламират успешното предоставяне на жилищни сертификати и еднократни плащания за социална подкрепа на жителите на окупираните територии. Министерството на труда и социалната политика на Херсонска област заяви на 25 май, че всеки кандидат, който е кандидатствал между януари 2023 г. и юни 2023 г., ще ги получи.

Източник: News.bg

Прочети цялата публикация